— Как са се лъгали хората, когато са те нарекли Ледената кралица — изръмжа Рейвънхърст, като стисна мятащите й се китки и ги задържа неподвижни от двете й страни. — Защото ти, скъпа моя, си като огнен пламък готов да избухне!
— Защо се върна? — изсъска Тес. — Кажи ми истинската причина този път.
— Защо ли, о, мой черен ангел? Заради теб, разбира се. Заради това, което ми стори преди пет години. Ти ми каза да вървя по дяволите, помниш ли? Е, аз бях там, Тес. Видях дори самият Дявол. И сега се върнах заради теб, за да ти дам да опиташ вкуса му — бавно и безпощадно той я притисна към голото си тяло.
Тес трепна, усетила твърдите очертания на члена му върху бедрото си, почувства, че тази опустошителна коравосърдечност между тях е нещо много по-лошо от който и да е от кошмарите й.
— Не…
Грубите му пръсти се впиха в китките й.
— О, да, Тес. Възнамерявам да направя точно това, което трябваше да сторя онази нощ в къщата на вратаря. Сега след като на мястото на сърцето на Чевингтън поставих куршум, ще разкрия лъжите ти, една по една, докато достигна до сърцето ти. Но ще го сторя при моите условия. По време, което аз сам ще избера и по начин, който сам ще реша. Но все още не — сините очи на Рейвънхърст прогориха с блестящия си поглед зачервеното лице на Тес. — Не, първо искам да те видя как кървиш.
С блуждаещи мисли. Тес ненапълно осъзнаваше, че той я бе пуснал. Тя леко се олюля и намери опора в скрина до вратата.
Кошмари… Още кошмари…
Тя неясно видя как Рейвънхърст се обърна и влезе в коритото от което се носеше пара. Лицето му бе неразгадаемо и безизразно, докато се разполагаше удобно, след което вдигна силния си крак и го облегна на ръба на медното корито.
— Много жалко, че освободи Люси. Да го разбирам ли, че сега самата ти ще ми изтриеш гърба?
Тес отвори уста и веднага я затвори, но нито звук не се откъсна от гърлото й.
— Е, какво ще кажеш?
— А-аз бих предпочела да пипна змия!
Устните на Рейвънхърст се извиха.
— Интересно, любов моя. Продължавай.
— Няма да позволя да останеш в Ейнджъл дори още една нощ, чуваш ли?
— Въобразявам ли си или тук наистина стана студено? Би ли затворила прозореца? — той повдигна подигравателно гъстата си вежда. — След като ми се насладиш, разбира се.
— Мътните те взели — избухна Тес. — Ти си като всички останали! Мислиш си, че можеш… — тя премълча това, което възнамеряваше да каже. — Няма да ти позволя да ми искаш помощ!
— Тогава вероятно трябва да поискам теб? Но аз вече опитах нали, така, Тес? И виж докъде ни доведе — пръстите на Рейвънхърст стиснаха ръба на коритото. — Само че тогава не аз те съблазнявах. Ти го правеше и то през цялото време. Колко ли си се смяла над завоеванието си.
Тес го гледаше мълчаливо.
— Отговори ми, по дяволите! Или се страхуваш да произнесеш истината пред себе си? Защото дори тогава, въпреки че бе само на седемнайсет и едва излязла от учебната стая, ти вече бе закоравяла уличница!
Тес се смръзна, а в тъмните й очи се четеше безмерна болка.
„Но във Феърли нямахме учебна стая — искаше й се да му каже, — нито учител, нито майка. Нито каквито и да е било приятели. Хранехме се когато имахме с какво, а доста често въобще не го правехме. На всичко отгоре не трябваше да се изпречваме на татко, когато беше в лошо настроение.
О, да лорд Рейвънхърст, много неща може да съм била на седемнадесет, но не и уличница — но това беше последното нещо, което можеше да каже на този непознат — истината за тези години.“ — вместо това тя наведе глава назад и леко се засмя.
— Да, беше доста забавен, милорд. За кратко — тя повдигна ръце с безразличие, — за съвсем кратко време, уви.
— И затова ти потърси нова плячка. Точно като онази.
— Вие мъжете го правите през цялото време. Защо тогава да не го правим и ние, жените?
Тя чу как той шумно пое въздух. По лицето му се изписа отвращение и Тес почти потрепера.
Слабите й рамене се стегнаха. Какво я интересуваше какво мислеше той за нея?
— Преди да настъпи нощта да си напуснал Ейнджъл, Рейвънхърст, разбра ли ме?
— Мисля, че разбрах. Много по-добре, отколкото си мислиш. Но колкото до заминаването — лицето на мъжа във ваната потъмня, — въобще не ми е минавало през ума да го сторя. Не и сега, когато нещата взеха да стават интересни.
— Играй мръсните си игрички някъде другаде, твое скапано величество! И ако търсиш развлечения, отиди в „Мери Мейдс“5. Тук няма нищо, което би те задоволило.
Без да се бави, защото знаеше, че следващата му реплика отново ще е някой подигравателен отговор, Тес се обърна и бързо напусна стаята. С разтуптяно сърце тя затръшна вратата след себе си.