— Ха така — изпъшка капитан Флойд.
— Каквото влезе от едната страна, излиза от другата. Знам, че е много шантава идея, но… според мен сондата е била всмукана, дезинтегрирала се е, след това се е интегрирала отново, като съвсем нова сонда, отпреди изстрелването. Или, с други думи, не е имало никакво изтриване. Сондата, нека се изразя по-картинно… се е родила отново.
— А-а не, приятелю, шегуваш се. Това дори и от теб не мога да го понеса — стана капитан Флойд.
— Ала пък колко хубаво се вмества в теорията на Айнщайн!
— Какво ли не се вмества в нея? Ако днес имаше специалисти по прогонване на вещици, сигурно щяха да подгонят и Айнщайн или поне щяха да го включат в черния списък. Налудничава хипотеза, Бил. Аз на твое място бих я забравил!
— Само че има още нещо, Джек. Биолозите бяха заложили и клетъчна култура на сондата. Рутинните изследвания, нали знаеш. Е, та тая култура разбуни душите на биолозите. Нараснала е много малко. Точно толкова, колкото би трябвало да нарасне за времето на завръщане след влизането й в черната дупка. Дори и десетте часа съвпадат.
— Е, и сега какво става? Нова сонда?
— Това поисках и аз от Сам. Но мнението на главния координатор е същото, както твоето. Счита го за глупост. А пък ако оная дупка функционира, както аз си представям, тогава… бихме могли да изпращаме там растения, животни, дори по-късно и хора. Защото тази дупка… е самото безсмъртие!
— Внимавай, Бил, тая аргументация е малко странна. Цялото ни досегашно познание твърди, че животът е необратим процес. Ако веднъж живо същество се дезинтегрира, не можеш да го получиш обратно чисто ново. Какво би станало да речем с някое куче?
Крег наля от уискито.
— Ами-и, от другата страна на фунията считам, че ще се появи едно паленце на нула дни, което вие от глад. За бога, зарежи предразсъдъците си, не бъди като някой англикански епископ по времето на Нютон! Животът в края на краищата не е чак толкова тайнствено нещо — просто съвкупност от физически и химически процеси, може да бъде пресъздаван и изкуствено, какво искаш още? Само да можех да докажа, че съм прав!
Иззвъня вифонът. Крег влезе в кабинета. Командорът взе някакъв лист хартия от масата на астронома и надраска на него няколко реда числа. Когато Крег се завърна, Джек погледна часовника си, промърмори някакво оправдание и излезе. Крег продължи работата си малко разочарован. Имаше чувството, че е предаден. Очакваше повече разбиране от Флойд. Не мислеше, че Джек е толкова тесногръд. Всъщност какво пък. Безчувствен технократ. Също както и останалите — тъпоглав командир на космически кораб.
Джек Флойд припряно напусна обсерваторията и извади от джоба си смачкания лист. Числата бяха координатите на „Експлорър — 10006“ преди критичния момент на изчезването й. Приблизително едномесечно пътуване с „Триумф“. Би ли могъл да се справи сам? Не изглеждаше невъзможно. Разбира се, целият този план приличаше на чисто самоубийство. Почувствува угризение на съвестта. Трябваше да уговори всичко с Крег. В края на краищата беше обсебил неговата идея. Но не може да рискува отказа на Крег. Астрономът лесно би могъл да му попречи да проникне в кораба. Не. Екипажът е все още в отпуск, на кораба ще намери само охрана и естествено — техниците по ремонта. Те може би още не са информирани за положението на командор Флойд. По ранг те са неизмеримо под него, няма да посмеят да го възпрат. Естествено, съществуват още и Сю, Пеги и Питър… Но за тях сега не трябва да мисли…
Двамата въоръжени стражи тъкмо пиеха чай пред хангара.
— Добър вечер, господине! — изправиха се те почтително.
— Добър вечер, момчета. Трябва да погледна нещо в корабния дневник. Нали знаете, тези проклети доклади.
Стражите се усмихнаха раболепно, но и малко подозрително. Знаеха колко проклинат командирите административната част от работата си, но знаеха и това, че дневникът е под запор до приемането на доклада.
— О’кей, господине, но нали знаете, че се иска и разрешение…
Но Джек Флойд вече бе влязъл в хангара и се направи, че не е чул стража.
— Не трябваше да го пускаме — прошепна по-младият.
По-възрастният махна с ръка и взе чашата си.
— Не ги познаваш тия! Сам Къмбърленд ще сложи ръката си в огъня за Флойд. Да не искаш да се завърнеш на Земята?
Корабът беше огромен и в сумрачния хангар блестеше с кристална светлина. Не приличаше на старите, подобни на моливи ракети, а по-скоро на женска гръд. Джек се огледа: за щастие около кораба нямаше техници. Покатери се на скелето, влезе в асансьора. Щом стигна в командната кабина първата му работа беше да провери зареден ли е корабът с гориво. Ако не — целият налудничав план щеше да бъде предварително осуетен. Но всички уреди показваха „ПЪЛЕН“. Тогава командорът затвори вратата към асансьора, включи АГ-устройството и постави цялото тяло на кораба под защитен екран. Това на практика означаваше, че никаква външна сила не може да нарани корпуса на кораба, с изключение може би на атомна бомба.