— Инспекторе, изкуството не е нещо, около което да се развихрят митове и легенди. Този слух за своеобразен погребален автопортрет няма никаква реална основа. Няма и най-малкият признак за подобно нещо в действителност. Това е просто въображение, същото като на онези хора, които вярват, че в Лувъра обикалят призраци или че истинската Джоконда се крие в Кухата игла на Етрета67.
Ъперкът! Бенавидиш е разтърсен, съкрушен. За момент Серенак се колебае дали да не остане зад завесата, но въпреки рисковете решава да излезе на ринга:
— Предполагам, господин Пусен, че присъствието в ателиетата и къщата на Моне на няколко десетки картини на майстори, които събират прах по таваните или в шкафовете, също е селска легенда…
Окото на Паскал Пусен блясва доста странно — като че ли Серенак току-що е осквернил опасна тайна.
— Кой ви разказа това?
— Не отговорихте на въпроси ми, господин Пусен!
— Да, така е. Къщата и ателиета на Моне са частни помещения. Дори да съм посещавал тези места в качеството си на експерт, да отговоря на вашия въпрос, би означавало да разкрия професионална тайна. А аз, от своя страна, настоявам да ми кажете кой ви разказа това!
Серенак се усмихва и показва всичките си зъби.
— Господин Пусен, нали разбирате, че това също е професионална тайна?!
В продължение на няколко секунди в стаята се възцарява потискащо мълчание. Двамата инспектори стават от креслата от епохата на импресионизма, които проскърцват с облекчение. Директорът ги изпраща със забързано внимание, а после затваря вратата зад гърба им.
— Директорът не е много разговорлив — коментира Силвио във фоайето и вдига глава към тондото с лилии.
— По-скоро бързаше… Я ми кажи, Силвио, като че ли познанията ти в сферата на изобразителното изкуство са се задълбочили… Човек би казал, че си разширил полезрението на интересите си и че не си падаш само по барбекюта!
Бенавидиш предпочита да приеме забележката като комплимент.
— Ами, информирам се, шефе… Опитвам се да обобщя и анализирам сведенията, които съм почерпил от най-добрите извори. Само дето от това нещата не стават по-ясни. Дори напротив!
Двамата излизат навън и вървят по павирания двор. Пред очите им бързоходни катери и малки корабчета плават нагоре по Сена. На десния бряг странната сграда на Старото пристанище, която от векове пази равновесие над реката между две занемарени подпори, изглежда така, сякаш всеки момент ще пропадне в сивкавата вода.
— У теб ли е листът с трите колони? — пита Серенак.
Силвио се изчервява и вади от джоба си лист хартия.
— Ъ-ъ-ъ, шефе, снощи опитах нещо друго… Друг начин да записвам всички следи. Само чернова е, но…
— Хайде, покажи ми! — казва Серенак.
Инспекторът едва изчаква помощникът му да разтвори листа и го изтръгва от ръцете му. Свежда поглед и вижда разграфен триъгълник, в който са записани различни имена. Объркан, прокарва ръка през косата си.
— Каква е тази скапана пирамида, Силвио?
— Ами, още не знам — пелтечи Бенавидиш. — Просто начин да се разгледа случаят. Още от самото начало се изправяме срещу три вида следи, които се движат в три различни посоки: „Лилиите“ на Моне, любовниците на Морвал и децата.
Пирамидата е нов начин да онагледя информацията. А защо не приемем, че колкото повече се приближаваме към центъра на някой от триъгълниците, толкова повече степента на виновност нараства…
Серенак се опира върху фундамента на бронзовия кон пред входа на музея.
— Да изобразиш цялата информация ли? Тъпо е. Наистина ли смяташ да разрешиш случая с този скапан картезиански метод68?
После поставя потната си ръка върху опашката на коня.
— Ако правилно следвам мисълта ти, възнамеряваш да поставиш в центъра фондация „Тиъдър Робинсън“ и онова момиче от Бостън — Алин Малтера… М-да… Само че току-що директорът на музея поохлади сериозно следата за евентуална афера в света на изкуството, свързана с „Водните лилии“ или с картина на Моне, нарисувана ante mortem69…
— Да, давам си сметка за това. Само че намирам доста съмнителна тази история за професионалната тайна…
— Аз също. Само че още по-трудно ще повярвам в мъглявите легенди за десетки импресионистични картини, забравени след смъртта на Моне в Розовата къща.
— Следвам мисълта ви, но по предварителни данни семейство Дюпен нямат нищо общо нито с децата, нито с незаконния трафик на картини, особено съпругът. Поставям ги в мъртва точка. Същото важи и за Амаду Канди.
67
Кухата игла или Иглата — така се казва прочутата 70-метрова скала в селището Етрета, намиращо се на север от Хавър — любимо място на писатели и художници. — Бел.прев
68
Картезиански или Декартовски метод, картезианците са последователите на Рене Декарт. — Бел.прев.