Мечтата е престъпление.
Хората, които не са чели следващите стихове и които не познават съдържанието на „Светилище на нимфа“ — дълго стихотворение от Луи Арагон, се лъжат. Не, не, разбира се, че Арагон не осъжда мечтите!76
Какво противоречие!
Та поетът всъщност изразява обратното, точно противоположната идея. Стефани мълви с края на устните си стиховете, които кара децата от селото да учат наизуст.
Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление.
Защото моите копнежи, към висини непозволени устремени - са забранени.
Ще се призная за виновен, нрави ми се, че съм съгрешил.
За праведния разум мечтата е зловредник и бодил.
Стефани си повтаря тихо четирите стиха с усърдие, сякаш произнася неприлична и осквернителна молитва. Забраняват ми да мечтая… Да, мечтата е извън закона. Да, на Стефани й харесва да бъде жестока. Не, няма угризения. Да, в очите на закона мечтата й е престъпление.
О, само утре Лоренс да я вземе в ръцете си и двамата да се любят на остров Орти, и той да я отведе, да я отведе оттук…
Утре.
ТРИНАДЕСЕТИ ДЕН
25 май 2010 г. Пътят за остров Орти
Развръзка
68
ВЪРВЯ БАВНО ПО ПОЛСКИЯ ПЪТ, който започва зад мелница „Шеньовиер“ и продължава по права линия през полята. Направо е продънен от минаващите оттам година след година трактори.
Сигурно преди малко, яхнал мотоциклета си, инспектор Серенак е видял доста зор. Да не ви правя чертеж на пътя сега, но ще ви кажа едно: сигурна съм, че е доста стар и цяло изпитание за мотора. Видях Серенак, който мина преди малко оттук, зави зад мелницата и потъна в полята насред грамаден облак прахоляк.
Има много пътеки, по които човек може да излезе от Живерни и да цепи през равнината, но всички свършват в „задънена улица“ — на остров Орти… По-нататък няма нищо, освен реките Епт и Сена. И този път води право натам и дори свършва малко преди пресечната точка на двете реки до горичка тополи, добре познати на Моне. „Кхмерите“ на импресионизма ги пазят, сякаш са египетски пирамиди. Оттам нататък, ако искате да стигнете до Сена, трябва да продължите пеша. Нептун тича в галоп пред мен. Знае пътя наизуст и отдавна вече не ме чака. Разбрал е, че все по-бавно и по-бавно изминавам разстоянието от един километър, делящо мелницата от острова. Коловозите на тракторите са убийствени. И въпреки помощта на бастуна си, се спъвам на всеки три метра и едва не падам.
За щастие за последен път отивам на този проклет остров. Вече не е за годините ми това ходене между фермите… А като капак на всичко, този следобед ще умрем от горещина. Това е най-хубавият майски ден и по пътя няма никаква сянка, с изключение на едно място точно на половината разстояние от моята мелница до река Епт, до ламаринените стени, където каптират водата. Е, поне шалът ми ме пази от слънцето. Вървя на открито, насред пожълтялата долина, като същинска арабка насред пустинята.
Боже, ама наистина не можете да си представите как вече ми трябва цяла вечност, за да стигна до пресечната точка на Епт и Сена, на отвратителния остров Орти. Само като си помисля, че Нептун отдавна е стигнал там!
69
16 ЧАСЪТ И 17 МИНУТИ. Мотоциклетът „Тайгър Триумф“ Т 100 на Лоренс Серенак е подпрян на една топола. Инспекторът е пристигнал малко по-рано на остров Орти. Знае, че Стефани ще приключи учебните занятия в 16 часа и 30 минути. А й предстои да измине цял километър пеша, преди да дойде при него.
Лоренс върви под дърветата. Пейзажът е странен: покрай Епт има прави дървета, подредени като полк, изпълняващ команда „за почест“. Епт прилича повече на обикновен канал, отколкото на река. Сливането на Епт и Сена още повече засилва това впечатление. Огромната река си тече спокойно в коритото и изобщо не й пука за смешния дебит, който й донася ръкавът. Докато бреговете на Епт сякаш са сковани във вечен покой, по Сена се долавя кипящият живот, градът, заводите, шлеповете, релсите на влаковете, търговията… Сена прилича на шумна магистрала, пресичаща полето, а Епт — на забравено местно шосе за второстепенни маршрути, където човек просто се губи.
Някой върви след Серенак.
А? Нима Стефани вече е дошла?! Обръща се и се усмихва. Дошъл е Нептун! Немската овчарка познава инспектора и отива да се отърка в краката му.
— Нептун! Много мило, че си дошъл да ми правиш компания… Но знаеш ли, дебеланчо, имам любовна среща, тайна и дискретна, разбираш ли, и ще трябва да ни оставиш сами.
76
Краят на стихотворението: „Веднага на словата богохулни/ върнете смисъла им изначален!/ И възродете начаса кървящото сърце на всеки,/ що носи веч в гърди си топка полужива само./ Небето щедро, отредено му по право, /не заслужава никой, що със сълзи не почита/ една история красива и честита!“ — Превод С. Колева