— Губите време, аз…
— Вие сте посредствен човек, Дюпен — прекъсва го Серенак. — Отворете си очите! Не заслужавате Стефани. Тя заслужава много повече от това да дели ежедневието си с вас. Един ден тя пак ще замине, Дюпен, с мен или с друг…
Жак Дюпен само вдига рамене. Думите на Серенак падат върху него като дъждовни капки върху покрив.
— Инспекторе, с подобни клишета ли завъртяхте главата на Стефани?
Серенак прави крачка напред. По-висок е от Дюпен поне с двадесет сантиметра. Внезапно повишава тон.
— Ще прекратим тази игричка, Дюпен! Веднага! Ще бъда ясен: няма да напиша нито дума. Не ми пука за еснафския ви шантаж. Нито за онова, което ще кажете на някакъв си адвокат за кариерата ми…
За първи път Жак Дюпен изпитва колебание и за първи път поглежда внимателно Серенак.
Инспекторът извръща очи и вижда в далечината камбанарията на църквата „Сент Радегонд“, покривите на къщите в Живерни и всичко наоколо като на длан, като макет на идеалното селце.
— Mea culpa77, инспекторе — продължава Жак Дюпен. — Значи съм ви подценил?
Лицето му се сгърчва и се появяват дълбоки бръчки.
— Не ми оставяте избор… Ще трябва да си послужа с по-убедителни средства.
Жак Дюпен бавно насочва дулото на пушката си към челото на Серенак. Лоренс Серенак стои неподвижно и го гледа втренчено. По косите му се стича пот. Изсъсква като змия.
— Дойдохме си на думата, Дюпен. Маската падна и се разкри истинското ви лице. Лицето на убиеца на Морвал…
Дулото на пушката слиза на нивото на очите на инспектора. Невъзможно е човек да не отмести поглед от мрачния отвор на металната тръба… Поради вълнението на Дюпен дулото леко се накланя към ухото на Серенак. Инспекторът знае, че трябва да преговаря, да печели време, да открие слабото място на Дюпен.
— Сменяте темата, инспекторе. Поне веднъж не смесвайте нещата! Тук сме, за да изясним нещо, и то касае Стефани, вас и мен. Морвал няма нищо общо в случая…
— И какво ще правите? Ще ме застреляте, така ли? Тук, под тополите? Няма да е трудно да открият стрелеца. С ловна пушка… Любовникът на жена ви убит от упор… Среща на остров Орти. Цялото село ме видя, като идвах насам с мотора си. Ще свършите в затвора и дори да ме отстраните, това не е най-добрият начин да задържите Стефани…
Пушката се доближава още. Дулото слиза на нивото на устата. Серенак се колебае дали да не изпробва нещо друго. Би било най-лесно да действа сега, да му изтръгне оръжието и всичко да свърши. По-силен е и по-пъргав от Жак Дюпен. Сега е най-подходящият момент. И въпреки това инспекторът чака.
— Вие сте хитрец — отвръща Дюпен с грозна усмивка. — За това сте прав, но само за това. Не би било много умно от моя страна да ви убия хладнокръвно. Престъплението ще бъде подписано. Само че времето напредва, така че да побързаме. Напишете прощалното писмо.
Пушката слиза до рамото на Серенак. Инспекторът подчертано бавно повдига дясната си ръка, а после неочаквано я спуска надолу. Свива дланта в юмрук. Жак Дюпен е нащрек. Отстъпва метър назад, но пушката все още е насочена към Серенак.
— Не си играйте на каубой, инспекторе. Пилеете си времето. Колко пъти да ви го повтарям? Напишете едно красиво писмо, че скъсвате със Стефани.
Серенак презрително свива рамене.
— Не разчитайте на това, Дюпен. А и този водевил трая достатъчно!
— Водевил ли?
Дюпен гледа Серенак с очи, които ще изскочат от орбитите си. От изражението на лицето му е изчезнал цинизмът, презрението, всичко.
— Водевил, това ли казахте? Водевил… Значи нищо не сте разбрали, Серенак! Има една подробност, за която идея си нямате!
Студеното дуло на пушката се допира до сърцето на инспектора. За първи път Серенак не е в състояние да изрече и дума.
— Дори не можете да си представите, Серенак, до каква степен съм привързан към Стефани… До каква степен съм готов на всичко за нея. Може би обичате Стефани. Може би дори я обичате искрено… Мисля обаче, че изобщо не можете да си представите до каква степен смешното ви чувство към нея не оказва влияние върху моята… няма значение за моята…
Серенак преглъща с отвращение.
— Моята… Наречете я както искате, лудост, натрапчивост, безгранична любов…
Пръстът му се прегъва върху спусъка.
— Така че ще напишете писмо, че късате с нея, и ще изчезнете завинаги!
70
СТЕФАНИ ДЮПЕН не може да се сдържи и хвърля от време на време поглед към часовника над черната дъска. 16 часът и 20 минути.