КОНКУРС „БЪДЕЩИ ХУДОЖНИЦИ“
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА МЛАДИ ТВОРЦИ
Фондация „Робинсън “
Училище по изобразително изкуство, Бруклин и Академия
по изобразително изкуство на Пенсилвания, Филаделфия
Струва му се чудесна тема за начало на разговор.
— Вашите ученици имат ли желание да участват в конкурса?
Очите на Стефани блестят.
— Да, участват всяка година! Това се е превърнало почти в традиция тук. Защото Тиъдър Робинсън16 е бил един от първите американски художници, дошли в Живерни, за да рисуват с Клод Моне. Той е бил най-редовният гост на хотел „Боди“! После е станал прочут учител по изобразително изкуство в Съединените щати. Не мислите ли, че е съвсем нормално децата от Живерни да участват в конкурс, организиран от неговата фондация?
— А какво печелят наградените?
— Поне няколко хиляди долара… А и няколко седмици стаж в престижно училище по изкуствата. В Ню Йорк, Токио, Санкт Петербург… Градовете и училищата се сменят всяка година…
— Впечатляващо… А печелило ли е някога конкурса дете от Живерни?
Стефани Дюпен избухва в откровен смях и удря приятелски Серенак по рамото.
— Не! Как ви хрумна? Та в този конкурс се представят хиляди училища от цял свят! Но трябва да се опита, нали? А знаете ли, че децата на Клод Моне — Мишел и Жан — също са седели на чиновете в това училище?
— Мисля обаче, че самият Тиъдър Робинсън не се е връщал в Нормандия след онези години…
Стефани Дюпен смаяно се взира в инспектора. Отваря широко очи и на Серенак му се струва, че долавя в тях сянка на възхищение.
— Да не би в полицията да има курсове по изобразително изкуство?!
— Не. Но нали е позволено на един полицай да обича живописта?
Стефани се изчервява.
— Впечатлена съм, инспекторе…
Порцелановите й скули порозовяват като горски цветя, а върху розовото избиват две червени петна. Лилавите й очи заливат със сиянието си цялата стая.
— Имате право, инспекторе. Тиъдър Робинсън е починал на четиридесет и три години в Ню Йорк от пристъп на астма, едва два месеца след като е писал на Клод Моне, с когото са били близки приятели, че ще посети отново Живерни. Повече не е видял Франция. Наследниците му са създали фондация, както и този международен конкурс по живопис, през хиляда осемстотин деветдесет и шеста. Няколко години след смъртта му. Вероятно ви отегчавам, инспекторе. Сигурно не сте дошли, за да слушате лекциите ми…
— Въпреки това ми е приятно…
Серенак подхвърля тези думи само за да види отново как лицето й порозовява… Реакцията й надминава очакванията му.
— А вие, Стефани, рисувате ли?
Младата жена отново разперва ръце и почти докосва гърдите на Серенак. Полицаят преценява това движение като рефлекс на учителка, свикнала да се навежда над децата, за да ги гледа в очите, като им говори, да ги докосва.
Неволно ли предизвиква пожар? Серенак се надява, че не се е изчервил колкото нея.
— Не, не, не рисувам. Нямам… нямам никаква дарба.
За миг облак помрачава ириса на очите й.
— Ами вие? Не говорите като човек от Вернон! А малкото ви име? Лоренс… Не е често срещано тук.
— Права сте. Лоренс е окситанско име и отговаря на френското име Лоран. А за да бъда още по-точен, произходът ми е албигойски… Току-що ме преместиха.
— Добре дошли в такъв случай! Алби17? Значи вкусът ви към живописта идва от Тулуз-Лотрек… Всеки си има любим художник!
И двамата се усмихват.
— Отчасти… Отчасти имате право. Лотрек принадлежи на албигойците, а Моне — на нормандците…
— А знаете ли какво е казвал Лотрек за Моне?
— Сигурно ще ви разочаровам, но дори не знаех, че са се познавали.
— О, да! Познавали са се. Само че Лотрек е смятал импресионистите за грубияни. Дори е нарекъл Клод Моне „глупак“, да, употребил е точно тази дума, защото според него е пилеел таланта си, като рисувал пейзажи, вместо да създава потрети!
— Направо е извадил късмет, че е умрял, преди да види как Моне се превръща в отшелник и повече от тридесет години рисува само водни лилии…
Стефани избухва в откровен смях.
— Това е само една гледна точка. В действителност Лотрек и Моне са имали съвсем различни съдби. Лотрек е предпочел да води повърхностен живот, изпълнен с разврат, и се е стремял да улови похотта в човека. А Моне е избрал дълъг, изпълнен със съзерцание на природата живот.
16
Тиъдър Робинсън (1852-1896) — американски художник, един от първите импресионисти в Съединените щати, прекарва осем години в Живерни и е под силното влияние на Клод Моне, с когото са близки приятели. — Бел.прев.