— Какво ви подсказва интуицията?
Серенак движи пръста си по досиетата с букви Е, Ж, 3, И…
— Няма да ти хареса, Силвио…
— Още едно основание да споделите с мен. И така — какво казва интуицията ви?
Пръстът на Серенак продължава нататък — К, Л, М, Н…
— Интуицията ми подсказва, че има вероятност на бял свят да излезе още една драма…
— Налага се да ми кажете нещо повече, шефе. По правило не си падам особено по интуицията на полицаите, по-скоро съм привърженик на метода да се събират улики дори в излишък, за да бъдем по-убедителни. Признавам обаче, че ме заинтригувахте…
О, П, Р, С — продължава Серенак и казва неочаквано:
— Стефани Дюпен… Грози я опасност.
Силвио смръщва вежди, като че ли стаята е станала още по-мрачна.
— Какво ви кара да мислите така?
— Вече ти казах. Интуицията.
Т, У, Ф, X — продължава да препуска нервният пръст на Серенак. После вади трите снимки от джоба си и хвърля тази на Стефани Дюпен на масата до гипсовата отливка. Продължава да говори, докато Бенавидиш го наблюдава с изражение на инквизитор.
— Не знам точно. Погледът й е много настоятелен, а ръкостискането — доста силно. Сякаш усетих зов за помощ… Ами това е…
Бенавидиш се приближава. По-дребен е от Серенак.
— Силно ръкостискане… Зов за помощ… С цялото ми уважение, шефе, и понеже обичате откровеността, мисля, че смесвате нещата и че говорите пълни безсмислици…
Силвио взема снимката от масата и дълго наблюдава грациозния силует на Стефани Дюпен, както върви ръка за ръка с Морвал.
— Донякъде ви разбирам, шефе, но не искайте от мен да се съглася със становището ви.
ПЕТИ ДЕН
17 май 2010 г. Гробището в Живерни
Погребение
17
ВАЛИ КАТО НА ВСИЧКИ погребения в Живерни. Ситен и студен дъжд.
Стоя сама пред „сетната обител“. Току-що затрупаният с кална пръст гроб напомня на част от изоставен строеж. Водата се стича на микроскопични капки и зацапва мраморната плоча, където вече има надпис „На съпруга ми, 1926-2010“.
Намирам се пред сивата бетонна стена на гробището и по някакъв начин съм поне малко защитена. Гробът е в най-горната точка на гробището в Живерни. То е построено терасовидно от едната страна на не много висок хълм и мъртъвците малко по малко завземат хълма. Известните, богатите, прославилите се ги погребват в долната част — до църквата, до селото, до Моне.
На най-хубавите места!
Не ги смесват с простосмъртните. Погребват всички големи клечки на едно място: меценатите, колекционерите, повече или по-малко известните художници, които приживе плащат цяло състояние, за да прекарат тук вечността!
Ама че глупаци!
Сякаш ще си организират откриване на изложби, а при пълнолуние — шествие на сенките! Обръщам се. Долу, в другия край на гробището, вече привършва погребението на Жером Морвал. Хубав гроб, точно където трябва, между местата за вечен покой на Ван дер Кемп22, на членовете на семействата Ошде23-Моне и Боди24. Цялото село се е изтърсило там, с малки изключения. Да кажем, че има поне стотина души, облечени в черно, мъжете са без шапки на главите, а дамите — под чадърите си.
Сто човека, а аз съм съвсем сама! На другия край. На никого не му пука за някой старец или старица, когато умрат. Като се замисли човек, за да те оплачат като хората, е по-добре да умреш млад, в разцвета на славата си. Дори да си най-големият мръсник, за да съжаляват за теб, трябва да си сред първите преселили се в отвъдното. Кюрето, нов и съвсем млад свещеник от Гасни25, се моли по-малко от половин час за съпруга ми. Не съм го виждала преди. А Морвал има честта да бъде погребан от епископа на Еврьо26! Бил някакъв роднина на жена му, както изглежда. Вече близо два часа се моли за душата му.
Може би ще ви се стори странно да видите две погребения по едно и също време в едно гробище под плющящия дъжд? Може би съвпадението ще ви смути? Ами, добре тогава, заповядайте и ще видите дали преувеличавам! Бъдете уверени, че във всички тези събития няма никакво съвпадение. Нищо тук не е оставено на случайността, напротив. Всеки елемент си е на мястото и в точното време. Всяка частица от механизма на престъплението е безупречно монтирана, кълна ви се в гроба на мъжа ми, и повярвайте ми, нищо няма да го спре.
Вдигам поглед. Уверявам ви, че гледката отгоре си струва! Патрисиа Морвал е коленичила пред гроба на съпруга си. Неутешима е. Стефани Дюпен е застанала малко зад нея и нейните очи също са насълзени. Мъжът й я подкрепя, ръката му е на кръста й. Лицето му е непроницаемо, дебелите му вежди са сключени, а мустаците му — подгизнали от дъжда. А около тях са какви ли не хора — непознати, близки, приятели, жени. Тук е и инспектор Серенак. Стои малко по-назад, до църквата, недалеч от гроба на Моне. Епископът вече привършва службата.
22
Жералд Офре ван дер Кемп (1912-2001) — уредник на музеите във Версай, администратор на фондацията „Клод Моне“. — Бел.прев.
23
Алис Ошде (1844-1911) — втората съпруга на Моне, за която той се жени едва през 1892 г., след като през 1891 г. умира съпругът й Ернест Ошде, от когото тя има 6 деца. — Бел.прев.