Сигурна съм, че и вие бихте искали да се промъкнете в мансардата и да ги проследите. Само че за съжаление този път съм безпомощна. Не мога да изпълня ролята си на детектив, защото не мога да се катеря по улуците.
Забавям крачка за няколко минути, а после продължавам пътя си.
18
ЛОРЕНС СЕРЕНАК ВЪРВИ предпазливо в мрака, като се ориентира единствено по скърцането на обувките си по чакъла. Никак не му бе трудно да намери къщата на помощника си. Просто следваше указанията му. Придържаше се по течението на река Йор чак докато стигна Кошрел, а след моста зави нагоре към църквата — единствената сграда, осветена след десет часа вечерта в отдалечения квартал. След като на светлината на фаровете видя името на Силвио Бенавидиш върху табелката на пощенската кутия, Серенак паркира мотоциклета си — „Тайгър Триумф“ Т 10027, между две грамадни гърнета с цветя.
Оттук обаче нещата се усложниха. Нямаше звънец и цареше пълен мрак. Почти не виждаше покритата с чакъл алея, както и сянката, която хвърляше къщата, на около петдесет метра пред него. Така че Серенак продължи пътя си, като разчиташе единствено на късмет.
— По дяволите!
Инспекторът буквално изрева в нощта. Бе си ударил коляното в тухлена стена. Стената бе висока около метър. Ръката му напипа студени камъни, грил за печене и пепел. В мига, когато разбра естеството на препятствието си, недалеч блесна светлина и освети грамадна веранда. Е, неговият вик поне ще събере съседите.
Пред стъклената врата, насред срамежливия мрак, надвиснал над градината, се появява силуетът на Силвио Бенавидиш.
— Все направо, шефе, по чакъла. Само внимавайте с барбекютата!
— Добре, добре — мърмори Серенак и си мисли, че съветът идва малко късно.
Тръгва отново по пътеката, като пак се доверява на ушите и краката си, както и на указанията на помощника си, но след три метра кракът му се удря в друга стена. Инспекторът се превива на две, прави плонж напред, но лактите му се сблъскват здраво в нещо като железен куб. Изревава повторно от болка.
— Добре ли сте, шефе? — чува той разтревожения глас на Силвио. — Предупредих ви да внимавате с барбекютата.
— Мамка му — продължава да ругае Серенак, докато се изправя. — Как можех да знам, че са повече от едно?! Колко барбекюта имаш? Да не би да ги колекционираш?
— Седемнадесет! — гордо отговаря Силвио. — Познахте. Колекционирам ги, заедно с баща ми.
Тъмнината скрива от Силвио смаяното изражение по лицето на началника му. Когато най-накрая стига до верандата, Серенак продължава да ругае.
— Подиграваш ли се с мен, Силвио? Искаш да повярвам, че колекционираш барбекюта?
— А защо не? Ще ги видите, като е светло. Сигурно в света има няколко хиляди фугикарнофили28!
Лоренс Серенак се навежда и разтрива коляното си.
— Предполагам, че фуги-незнам-какви-си означава колекционери на барбекюта?
— Аха… не съм сигурен дали тази дума я има в речника. На моето ниво аз съм някакъв си аматьор. Само за информация да ви кажа, че има един тип в Аржентина, дето притежава триста барбекюта от четиридесет и три страни в света. Най-старото е от хиляда и двеста години преди Христа.
Серенак започва да разтрива натъртените си лакти.
— Занасяш ли ме, или говориш сериозно?
— Вече ме познавате, шефе. Смятате ли, че съм способен да измисля подобно нещо? Нали знаете, че откакто използват огъня, хората ядат печено месо. Нямате представа колко е впечатляващо да се ровите в подобни неща. Няма по-универсална и стара практика от използването на барбекю…
— И по тази причина имаш в градината си седемнадесет броя… Нормално… Всъщност прав си, много по-стилно е да колекционираш барбекюта, отколкото да редиш градински джуджета…
— Хоби от класа, оригинално и културно, също така — декоративно, а и доста удобно, когато каниш съседите си…
Серенак прокарва ръка през косите си и ги разрошва.
— Назначили са ме в край, където живеят побъркани хора…
— О, няма такова нещо. Някой друг път ще ви разкажа за окситанските традиции, а също и за различията между едно окситанско и едно катарско29 барбекю…
После Силвио изкачва трите стъпала към верандата.
— Хайде, влизайте, шефе… Лесно ли ни намерихте?
— Да, като изключим последните двадесет метра! Впрочем, като се абстрахираме от барбекютата, наоколо е доста приятно. Има мелници, къщи със сламени покриви…
27
„Тайгър Триумф“ Т 100 — модел на британската компания „Триумф Инженеринг“ през периода 1953-1963. Наследник на компанията от 1990 г. е „Триумф Мотосайкълс“. — Бел.прев.
29
Религиозно течение, възникнало в средата на X в. Най-много катари е имало в Южна Франция. — Бел.прев.