Пред мен вятърът полюшва цяла гора от воднозеленикави класове. Тук-там като червени перли проблясват разпръснати макове. Ако някой наблюдава пейзажа по коритото на река Епт, със сигурност пред очите му ще изникне импресионистична картина: хармония на цяла гама оранжеви тонове, огрявани от събуждащото се слънце, и само едно траурно мацване дълбоко във фона й — черна точка…
Старица, облечена в тъмни тонове. Аз!
Крехък намек за меланхолия.
— Нептун! — отново викам аз.
Стоя неподвижно и вдишвам краткотрайното спокойствие. Не знам за колко време, но изминават доста минути, преди да се появи първият любител на джогинга. Минава покрай мен с МРЗ плейър, чиито слушалки са забучени в ушите му. Разбира се, тениска и маратонки. Изскача насред полето като анахронизъм. Първият за този ден, който разваля картината. Ще дойдат и други, и всички останали. Леко му кимам с глава, той отвръща на поздрава и се отдалечава, а от слушалките му се разнася песен на електронен щурец. Виждам го как завива към бюста на Моне, към малкия водопад и стената. Представям си как се връща по протежение на канала и също като мен избягва калта покрай пътя.
На паркинга още няма нито една кола, когато полицейска камионетка паркира с драматична несръчност встрани от Кралския път, между перачницата и мелницата ми. На двадесет крачки от трупа на Жером Морвал.
Сядам на една пейка. Очаквам продължение. То е неизбежно. Ето защо ставам. Колебая се дали да не извикам за последен път Нептун. После въздишам. Е, в края на краищата знае пътя. Мелницата „Шеньовиер“ е на две крачки. Поглеждам към ченгетата, които слизат от колата, и се отдалечавам. Връщам се вкъщи. От кулата на мелницата, на четвъртия етаж, ще мога да наблюдавам много по-добре всичко, което става. А и далеч по-дискретно.
2
ИНСПЕКТОР ЛОРЕНС СЕРЕНАК започва работата си, като огражда периметър от няколко метра около трупа и разпъва широки оранжеви ленти по дърветата над канала.
Сцената на местопрестъплението го кара да предположи, че разследването ще бъде трудно. Серенак се успокоява с факта, че е реагирал професионално. След телефонния сигнал в полицейския участък на Вернон е взел и трима колеги. Най-неотложното е поверено на полицай Ловел: да държи на разстояние зяпачите, които вече са се струпали покрай канала. Направо невероятно. Полицейската камионетка преминава през пустото село и само след няколко минути почти всичките му обитатели хукват към местопрестъплението. Защото наистина става дума за убийство. Не е необходимо човек да е ходил три години в полицейското училище в Тулуза, за да е наясно. Серенак отново оглежда раната в сърцето, дупката в черепа и потопената в канала глава. Полицай Мори, който, по всичко личи, е най-опитният специалист от научната полиция на Вернон, внимателно снема отпечатъци от следи, като им прави гипсови отливки. Серенак му е наредил да обезсмърти калната почва, преди да отиде при трупа. Ами човекът е мъртъв, не може да бъде спасен или възкресен. И дума не може да става местопрестъплението да бъде отъпкано, преди да бъдат събрани и увековечени със снимки всички възможни улики.
На моста изскача инспектор Силвио Бенавидиш и едва си поема дъх. Неколцина жители на Живерни се отдръпват, за да мине. Серенак му е наредил да изтича до селото оттатък реката със снимка на жертвата, за да събере първите сведения. С други думи, да идентифицира трупа. Инспектор Серенак отскоро е на служба във Вернон, но бързо е разбрал, че Бенавидиш се справя отлично с поставените му задачи, при това влага огромно усърдие: организацията му е завидна, а и педантично архивира данните. До голяма степен е идеалният помощник. Е, може би не е особено инициативен, но на Серенак му се струва, че причината не е в липсата на компетентност, а в прекомерна свенливост. Но пък е предан! Предан ли?… Е, предан е на професията си на ченге. Най-вероятно Бенавидиш приема шефа си, инспектор Серенак, който неотдавна е завършил полицейското училище в Тулуза, като все още неидентифициран обект. Въпреки че преди четири месеца Серенак ненадейно бе назначен за шеф на управлението във Вернон, без дори да има чин „комисар“, нима човек на север от Сена би могъл да приеме сериозно някого, който говори и на скитниците, и на крадците, и на сутеньорите, както и на колегите си, с окситански5 диалект и който наблюдава местопрестъпленията с отчайващ цинизъм?
Само че не е сигурно! — мисли Серенак. Хората са толкова стресирани… Не само в полицията. Навсякъде. А тук, в тази парижка провинция, гримирана като Нормандия, е още по-зле. Познава добре картата: границата с Ил дьо Франс минава през Живерни, само на няколкостотин метра оттатък талвега на реката6. Само че тук хората са нормандци, а не парижани. И държат на това. Изглежда малко снобско. Някакъв местен чешит най-сериозно му бе заявил, че по течението на Епт — смешна рекичка между Франция и англо-нормандското кралство, навремето са загинали много повече хора, отколкото покрай Мьоз и Рейн.
5
Окситанският език е романски език. Говори се от около 800 000 души в Южна Франция и съседните й области в Испания, в малка част от Италия, в Монако. Тези области понякога са наричани „Окситания“ — Бел.прев.
6
Границата между Ил дьо Франс и Нормандия минава през канала на Живерни, наричан от жителите му „поток“. Това не е естествен ръкав на река Епт, а прокопан през Средновековието от монаси канал за улей на мелница, част от който в края на XIX и началото на XX в. служи на Моне за захранване на езерото с лилиите. — Бел.прев.