— А нещо повече за Алисън?
Беатрис е затворила очи. Дъхът й разрошва кичур рус мъх.
— Дълга история — шепне Бенавидиш. — И с риск това да не се хареса на епископа на Еврьо, не прави чест на преселилия се в отвъдното Жером Морвал.
ШЕСТИ ДЕН
18 май 2010 г.
Паника
21
КАКТО ВЕЧЕ РАЗБРАХТЕ, стаята и банята ми се намират горе, в кулата на мелницата „Шеньовиер“ — малка квадратна кула от дърво и камък. Това са две мънички помещения, в които не би се съгласил да живее никой друг.
Бавно прибирам и завързвам косите си. Вече взех решение. Налага се да изляза. Тази сутрин ще посетя Патрисиа Морвал. Мрачно оглеждам тъмното петно на пода. Повечето от дрехите, които носех на погребението, още са мокри. Съхнали са цяла нощ. Чувах как се изцеждаха, а на сутринта видях цяла локва вода на пода. Наясно съм, че това е само вода и ще изсъхне. Обаче неотлъчно мисля само за мокрото петно, тъй като е точно под моите „Лилии“.
Сигурно си казвате, че съм просто една стара откачалка. Нали? Не бъркате, поне по този въпрос. Приближавам се до прозореца. Моята кула има едно-единствено предимство: в цялото село няма по-добра наблюдателница. Гледам отгоре река Епт, остров Орти, равнината, градините на Моне, Кралския път и виждам всичко — чак до кръстовището… Тук е моят „мирадор“32.
Понякога оставам пред прозореца цели часове. Отвращавам се от себе си. Кой би повярвал, че ще се променя така? Че ще се превърна в зла и свадлива клюкарка, която прекарва времето си зад сивите стъкла в шпиониране на съседите, непознатите, туристите? Портиерката на селото. Неприветлива старица. Същински темерут. Защото е точно така.
Често безкрайната върволица от коли, автобуси, пешеходци, велосипеди и какво ли не по Кралския път ме уморява.
Всички те правят последните си крачки по Голготата на импресионизма.
Случва се обаче и да не е така. Понякога има приятни изненади като сегашната. Човек не може да сбърка мотоциклета, който завива малко след мелницата към селото, по улица „Коломбие“. Самият инспектор Лоренс Серенак!
Наблюдавам. Никой не знае, че съм тук. Никой дори не подозира. А дори да разберат, какво ще се промени? Какво по-естествено от това някоя любопитна бабичка да се кокори и да не пропуска нищо всяка сутрин, ден след ден, като малка червена рибка, която забравя какво е правила след всяка обиколка на аквариума?
Кой би се пазил от такъв свидетел?
В това време инспектор Серенак вече е обърнал мотора си по улица „Коломбие“. Ето че се връща и вече е на път към голямото бедствие.
22
ЛОРЕНС СЕРЕНАК ПАРКИРА мотора си под една липа на площада пред кметството. Този път не разчита на случайността. Идва в училището няколко минути след края на занятията. Впрочем разминал се е с доста деца по улица „Клод Моне“, които са гледали с обожание неговия „Тайгьр Триумф“ Т 100. Защото за децата той има почти колекционерска стойност…
Стефани е с гръб към него. Реди рисунките на децата в голяма картонена папка. Серенак е решил да я заговори пръв, преди тя да се обърне, преди да втренчи в него погледа си, побиращ цял пейзаж, защото това е най-добрият начин да не заеква.
— Добър ден, Стефани. Идвам, както се уговорихме, за списъка на децата.
Учителката подава нежната си ръка и добавя към ръкуването искрена усмивка. Усмивка на задържан в полицията, когото викат в стаята за разпити. Така поне мисли Серенак, без да може да си обясни как в съзнанието му е изплувал точно този образ…
— Добър ден, инспекторе. Приготвих всичко каквото искахте. Там е, на бюрото, в един плик.
— Благодаря. Да ви призная, имам помощник, който твърдо вярва в тази версия, заради картичката за рождения ден, която намерихме в джоба на Жером Морвал.
— А вие не, така ли?
— Не знам. Вие по-добре познавате децата. И за да сте напълно осведомена, ще ви кажа, че помощникът ми е изградил цяла хипотеза — Жером Морвал е имал извънбрачно дете, родено преди дванадесетина години.
— Само това ли?
— Недостоверно ли ви се струва? Имате ли някой малък ученик с подобна биография?
Стефани плъзва пръсти към белия плик и го залепва на гърдите на Серенак.
— Ваша работа е да ровите из живота на малките ми вълчета! Не моя.
Серенак не настоява. Оглежда внимателно стаята, докато се прави, че търси думите. Всъщност инспекторът много добре знае какво ще каже през следващите минути. Въртял е изречението в главата си като стара дъвка през целия път от Вернон до Живерни… Погледът му се спира върху пастелния цвят на афиша за конкурса на фондация „Робинсън“, където е написано: „Бъдещи художници. Международен конкурс, предизвикателство за младежи“. Забелязва също, че името на фондация „Робинсън“ е споменато и на друг афиш в класната стая, който на английски език сипе похвали за интереса на Националната галерия в Кардиф към конкурса, а за фон е използван пейзаж от картина на Сисле. След минута изчислено мълчание, Серенак подхвърля: