Докато разказва, лилавите очи на Стефани Дюпен блестят като очите на тийнейджърка. Светят като най-ослепителните лилии на Моне! В погледа й вече няма меланхолия. Тя продължава да говори и не дава възможност на Серенак да каже и дума.
— Рицарят трябва да открадне сребърна панделка и да я даде на дамата на сърцето си, за да я вплете тя в косите си.
После насочва ръката на Серенак към импровизирания си кок, като се смее.
— Веществени доказателства, инспекторе.
Серенак, чиито пръсти потъват в гъстите светлокестеняви коси, се колебае дали да погали кока й. Струва му се невъзможно Стефани да не си е дала сметка за смущението му. Каква цел преследва? Коя част от поведението й е обмислена и коя — импровизация?
Сребърните ленти, които придържат прическата на учителката, изшумяват под пръстите му. Той дърпа ръката си, сякаш се страхува, че те ще я запалят, изгорят. Усмихва се и започва да говори, заеквайки:
— Странно момиче сте, Стефани! Да носите сребърни панделки в косите си… Недискретно ли ще е, ако ви попитам кой е рицарят, който ви ги е дал?!
Тя оправя косата си с опитни движения.
— Ще ви отговоря, но няма нищо общо с Жером Морвал. Той бе твърде далеч от подобна постъпка, от подобна юношеска романтика! Не търсете тайни там, където ги няма, инспекторе. Във всеки клас има достатъчно момчета, които мечтаят да поднесат хубав подарък на учителката си. Е, продължаваме ли?
Двамата вървят покрай потока, срещу перачницата, минават точно покрай мястото, където преди няколко дни безжизненото тяло на Жером Морвал се поклащаше във водата.
И двамата мислят за същото. Настава продължително мълчание. Стефани се опитва да го наруши.
— Перачницата в селото е дело на Клод Моне. И тази, както и много други на територията на общината. Опитвал се е чрез този и други подобни подаръци да накара селяните да го приемат.
Серенак не отговаря. Отдалечава се с една-две крачки и се усмихва на танца на водните растения на дъното на потока. Изведнъж проговаря и гласът му прозвучава като плесница:
— Налага се да ви уведомя, Стефани, че вашият съпруг е на път да стане главният заподозрян.
— Моля?!
Юношеската романтика е изчезнала от погледа на Стефани, отлетяла е като уплашена птичка.
— Държах да сте в течение. Тези слухове за отношенията ви с Морвал… Ревността му…
— Смешно е, абсурдно… Каква игра играете, инспекторе? Вече ви казах, че между мен и Морвал…
— Зная, но…
Серенак рови с крака калта по брега на реката. Вчерашният дъжд е заличил всички следи от стъпки.
— Съпругът ви има ли гумени ботуши, Стефани?
— Винаги ли задавате толкова глупави въпроси?
— Въпроси на ченге. Съжалявам, но настоявам за отговор, защото не ми отговорихте…
— Разбира се, че Жак има ботуши. Като всички. Дори вероятно в момента е обут с тях. На лов е с приятели…
— Да, но сега не е ловният сезон…
Отговорът на учителката е сух и прецизен:
— Собственикът на хълма над пътеката „Астрагал“33 се казва Патрик Делоне. Има разрешение да унищожава зайци от резервата извън ловния сезон и извън количеството, определено за обичайните периоди на ловуване. Зайците замърсяват ливадите с варовита почва. Вашите хора могат да проверят това. В Дирекцията по земеделие на департамента има документация, в която са описани въпросните парцели, щетите, причинени от тези животни вредители. Има и списък на ловците, които Делоне е обявил, че участват в изтребването на зайците. Всъщност това са неговите приятели от Живерни, сред които е и съпругът ми. Всичко се договаря, инспекторе. И така, те отстрелват зайци през цялата година напълно законно.
Серенак смръщва вежди, сякаш за да покаже, че дори да не си води записки, запаметява всичко, всяка подробност.
— Добре, благодаря, ще проверим. При вас ще дойде помощникът ми или друг полицай. Бъдете спокойна, доста по-дискретни са от мен. Стефани, какво правеше съпругът ви сутринта, когато е станала драматичната случка?
Стефани се приближава до брега и откъсва клонка от върбата, едно листо заиграва между пръстите й.
— Само за да ме разпитате за престъплението ли ме поканихте да дойда с вас, инспекторе? За да повлияете на мислите ми, така ли?
Серенак заеква:
— Нали не си мислите, че…?
— Жак отиде на лов същата сутрин — прекъсва го Стефани. — В този сезон ходи доста често… Когато времето позволява… Виждате, че съпругът ми няма алиби. Само че няма и мотив… А фактът, че Жером Морвал ме е ухажвал дискретно, не представлява мотив… Разхождахме се няколко пъти из околностите, както сега с вас. Говорихме си за живопис… Морвал бе интересен и ерудиран събеседник. И моята връзка с Жером Морвал свършва дотук. Виждате, че няма мотив за престъпление.
33
Прочута пътека над Живерни. Другата култова пътека се нарича „Зеленият гущер“ — Бел.прев.