— Ако обобщя нещата, господин Канди, става въпрос за любовница без никакъв чар, бабичка без пари, англо-нормандски дъждовен остров. Не ви ли учудва поведението на вашия приятел Морвал?
— Харесвах тези му черти. Правеха го оригинален…
— Ами остров Серк?
— Какво за остров Серк?
— Самият вие харесвате ли острова?
Бенавидиш замълчава стратегически, преди да продължи:
— През последните години сте ходили там поне шест пъти и сякаш случайно сте били на това място и няколко месеца преди Морвал да се запознае с Алисън Мюре.
Серенак наблюдава помощника си. За първи път от началото на разговора, за няколко секунди, Канди изглежда изваден от равновесие, а на слепоочията му се появяват бръчки, които го състаряват.
Тогава Бенавидиш пуска още една стрела:
— Господин Канди, недискретно ли е да ви попитам какво правехте на остров Серк?
Амаду Канди гледа минувачите по улица „Клод Моне“ толкова съсредоточено, сякаш наблюдава парад. После се обръща и по лицето му се изписва отново обичайната му мошеническа усмивка.
— Инспекторе, и вие като мен знаете, че остров Серк е последният финансов рай на Европа. Не го казвайте никъде, но ходя там, за да пера парите си. Диаманти, слонова кост, подправки, търговия с вълшебни рога от газела… Нямате представа колко доходоносно е всичко това. Серк е отвъдморската територия на Англия… Това е туземен остров, остров, населен с местни жители, ако предпочитате така…
Силвио вдига рамене и подхваща отново:
— Наистина, Канди, Алисън и баба й имат далечни френски корени. Дори има основание да се смята, че Южен Мюре38 е един от техните прадеди. Мисля, че поне знаете кой е той.
— Щом ми поставяте така въпроса, значи сте в течение, че Регионалната дирекция по култура ме е избрала за експерт, който трябва да направи щателна проверка на колекцията му.
Галеристът се навежда и измъква от купищата картини, облегнати до стената, един африкански пейзаж — едновременно наивен и живописен. После продължава монолога си:
— В сравнение с повечето художници импресионисти житейската траектория на Южен Мюре е доста привлекателна, нали? Млад човек, пристрастен към литературата и живописта… За голямо съжаление, този великолепен художник по призвание и страстен колекционер става сладкар в Париж и Руан, тъй като иска да живее прилично… Приживе е по-богат от събратята си Ван Гог, Реноар, Моне… Добрият човек им помага, подкрепя, дори ги храни… Е, разбира се, и рисува… Само че спомня ли си днес някой за Южен Мюре?!
Амаду Канди слага пред двамата полицаи африканската картина.
— Ето ви още една подробност: Мюре заминава за Африка, за да рисува… Там живее от хиляда осемстотин деветдесет и трета до хиляда осемстотин деветдесет и пета година. Далеч от всякакво влияние… Връща се с пълни куфари с картини. Ако притежавате мъничко вкус, ще разберете, че е боравил по невероятен начин с цветовете, а също и че постигнатата от него смесица на импресионизъм с наивното и близко до примитивното изкуство доста изненадва.
Лоренс Серенак най-сетне е отлепил задника си от контейнера и разглежда картината с интерес и почуда, но Силвио Бенавидиш не допуска да му отвлекат вниманието.
— Добре, благодаря ви, господин Канди. И така, знаем всичко за прародителя на двете дами — художник, сладкар и колекционер. Но ако сте съгласен, да се върнем на потомството — на Алисън и Кейт. Преди две години Кейт е била заплашена с изселване от господаря на Серк. Да, да, и аз бях учуден, но там все още има феодал, който налага правила. Какво да се прави, животът в подобен финансов рай е труден. Кейт трябвало или да поправи рушащата се къща, която срами съседите и притеснява туристите, или да се изсели… И точно тогава се намесил Жером Морвал. Навестявал често внучката й Алисън и прекарал в Серк няколко уикенда, които могат да бъдат окачествени като романтични. И нашият любезен Морвал предложил да помогне на Кейт Мюре. С петдесет хиляди паунда. Безлихвен заем между приятели. Ей така. Не сте ли учуден?
— Жером беше свестен човек — отбелязва Канди.
— Да, нали? Кейт телефонирала на внучката си и Алисън й потвърдила, че Жером наистина е очарователен мъж. Не само й заел петдесет хиляди паунда, но понеже е деликатен човек и не искал да я притеснява, нито пък да я обиди, й предложил да я отърве от натрупаните в дома й стари картини, сред които била и смущаващата репродукция на „Лилиите“ на Моне.
38
Иацинт Южен Мьоние, с псевдоним Мюре (1841-1906) — френски художник импресионист, нестандартна личност — щедър, екстравагантен, колекционер, меценат, поддържал със свои средства кръга импресионисти. Умира в забрава, придружен до гроба само от изпълнителя на завещанието му. — Бел.прев.