— Ами вие току-що го обяснихте, шефе — промърморва почти раздразнено Мори. — Убиецът удря Морвал с камъка по главата. А после жертвата се хлъзва към реката…
— И някак случайно — иронично го прекъсва Серенак, — след удара с камъка по черепа главата на Морвал се оказва на дъното на канала… Не, момчета, готов съм да се обзаложа. Вземете камъка и фраснете Морвал по главата. Дори при един на хиляда случая тя няма да се окаже безупречно потопена на дъното на канала. Господа, мисля, че всичко е далеч по-просто: имаме тройно убийство, извършено срещу един и същ човек. Първо го пробождат с нож, второ — смазват му черепа, и трето — давят го в реката…
Върху устните му се появява нещо като усмивка или гримаса. Обръща се към Силвио и този път наистина се усмихва.
— Да искат да те убият три пъти… не е много ласкателно за нашия офталмолог. Но като помислиш, по-добре да убиеш един човек три пъти, отколкото трима по един път, нали?
Серенак намига на Бенавидиш, който се смущава още повече.
— Никак не ми се иска да всявам паника в селото — продължава той, — но сценарият на престъплението не ми изглежда случаен. Бих казал, че се възпроизвежда композиция, че оживява картина. Като че ли всеки детайл е подбран доста внимателно. Мястото — Живерни. Развоят на събитията, ножът, камъкът, удавянето…
— Да не би да става дума за отмъщение? — предполага Бенавидиш. — Нещо като ритуал? Това ли смятате?
— Нямам представа — отговаря Серенак. — Ще видим… В момента ми се струва, че всичко това е безсмислено, но за убиеца със сигурност е имало смисъл…
Лувел избутва особено любопитните, застанали на моста. Силвио Бенавидиш се умълчава и се съсредоточава, сякаш се мъчи да избере от думите на Серенак онова, което е казано сериозно, и другото, което остава като предизвикателство.
Неочаквано от тополовата горичка изскача кафява сянка, провира се под оранжевата лента и се хлъзва по брега на реката. Полицай Мори напразно се мъчи да спре пришълеца, който се оказва… немска овчарка!
Кучето радостно се отърква в джинсите на Серенак.
— Я виж ти! — възкликва инспекторът. — Ето го първия спонтанно явил се свидетел.
После се обръща към жителите на Живерни, които продължават да стоят на моста.
— Някой познава ли това куче?
— Да — отговаря уверено доста възрастен мъж, облечен като художник, с кадифен панталон и сако от туид. — Това е Нептун. Селското куче. Всички го познават. Обикновено тича след децата. И туристите го знаят. То е част от пейзажа, така да се каже…
— Я ела, дебеланчо — казва Серенак и кляка до Нептун. — Ти първият ни свидетел ли си? Я ми кажи видя ли убиеца? Познаваш ли го? След малко ще дойдеш да дадеш показания… Защото имаме още малко работа тук.
Инспекторът отчупва върбова клонка и я хвърля надалеч. Нептун приема играта. Стига до клонката, яростно я захапва и се отдалечава, после се връща с трофея си. Бенавидиш гледа учуден какво прави шефът му.
Серенак най-сетне става. Дълго и внимателно разглежда всичко наоколо: перачницата срещу канала, построена от тухли, слама и кал, моста и странната двувърха сграда в стил фахверк7 точно отзад, над която се извисява четириетажна кула. Върху стената е изписано името й: „Мелница Шеньовиер“. Мисли, че не бива да пренебрегват нито една подробност и че ще трябва да обиколят всички, които биха могли да дадат показания, въпреки че престъплението е извършено извън селото и преди шест сутринта.
— Мишел, я разкарай хората. Людо, дай ми ръкавици. Ако не искаме да местим тялото, с риск да си намокря краката, ще пребъркам джобовете на нашия офталмолог.
Серенак хвърля маратонките, после и чорапите, навива крачолите на панталона си до средата на прасеца, слага си ръкавиците, подадени му от полицай Мори, и нагазва в канала. С лявата си ръка държи здраво тялото на Морвал, а с дясната рови в джобовете му. Изважда кожен портфейл и го подава на Бенавидиш, който проверява документите. Няма съмнение. Убитият е Жером Морвал.
Ръката на Серенак продължава да тършува. Носна кърпа. Ключове от кола. Всичко минава от една ръка с ръкавица в друга и накрая отива в пластмасов плик. Пръстите на инспектора измъкват от джоба на сакото смачкана пощенска картичка. Най-обикновена. На нея се кипри репродукция на „Водните лилии“ на Моне — етюд в синьо. Такива се продават в милиони екземпляри в цял свят. Серенак обръща картичката. Отзад има кратък текст, написан с печатни букви. ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Точно отдолу малка лентичка с напечатан текст, изрязана отнякъде и залепена върху картичката. Вторият текст е по-дълъг и се състои от десетина думи: Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление.
7
Фахверк, на фр. език коломбаж — средновековен стил или по-скоро техника на строителство в Европа, при който върху дървена конструкция се зида с глина, кирпич или камъни. Така се получава красива плетеница от дърво и друг строителен материал, като „панелите“ са заменяеми. — Бел.прев.