По дяволите!
Изведнъж ледената вода стяга глезените на Серенак като стоманени белезници. Инспекторът се обръща отново към зяпачите на моста, които са се струпали около нормандската перачница, сякаш чакат автобус:
— Морвал имаше ли деца? Дете на единадесет години?
Художникът с кадифения панталон отново е най-бърз.
— Не, господин комисар! Със сигурност не!
Мамка му!
Картичката за рождения ден преминава в ръцете на инспектор Бенавидиш. Серенак вдига глава и отново оглежда всичко: перачницата, моста, мелницата. Обхваща с поглед събуждащото се село. Поглежда и към градините на Моне, които се очертават в далечината. Бавно мести очи към ливадата и тополите, дори към облаците, които пълзят над залесените хълмове.
Десетте думи са набиват в главата и обсебват мислите му: Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление.
Внезапно усеща, че в пощенската картичка нещо не е на мястото си.
3
ОТ КУЛАТА НА МЕЛНИЦАТА наблюдавам ченгетата. И онзи, дето носи джинси. Той е шефът и все още е във водата, а другите са на брега, заобиколени от тълпата загубеняци. Поне трийсетина души, които не изпускат нищо. Все едно че са на театър или на улично представление. Ако трябва да съм още по-точна: на спектакъл край реката.
Усмихвам се. Малко е тъпо човек да си играе с думите като мен сега. Излиза, че не съм по-умна от смотаняците долу. Само че аз съм „на балкона“ и вярвайте ми — на най-хубавото място. Освен това наблюдавам, без да ме виждат.
Колебая се. Смея се и защото ме обзема колебание. Смехът ми е нервен.
Какво да правя?
Ченгетата тъкмо измъкват от камионетката голям чувал, несъмнено, за да пъхнат вътре трупа. Какво да правя? Този въпрос отново превзема съзнанието ми. Трябва ли да отида в полицейското управление на Вернон и да кажа на ченгетата всичко, което знам?
Дали полицаите ще повярват на бълнуванията на някаква побъркана старица? Може би е най-добре да мълча и да си трая… Да изчакам няколко дни, само няколко дни… Ще наблюдавам и ще си играя на детектив, просто за да видя как ще се развият събитията. Освен това ще се наложи да говоря с Патрисиа, вдовицата на Жером Морвал. Да, разбира се, това трябва да сторя.
Докато, напротив, да говоря с ченгетата, би било…
Долу край канала тримата полицаи са се навели и мъкнат тялото на Морвал до чувала като голямо парче размразено месо, от което се стича вода и капе кръв. Доста се мъчат, горките. Приличат на любители рибари, които са уловили прекалено голяма риба. А четвъртият полицай все още стои във водата и гледа ли, гледа. Наблюдава. От мястото, където съм, изглежда, че дори се забавлява. Е, хайде, със сигурност виждам, че се усмихва.
Може би все пак напразно си изтезавам мозъка. Ако говоря с Патрисиа Морвал, категорично рискувам всички да научат онова, което ще й кажа. Разбира се, и ченгетата. Вдовицата е доста бъбрива. А аз все още не съм вдовица. Още не съвсем.
За минута затварям очи. Не повече. Вече съм взела решението си.
Не, няма да говоря с ченгетата! Ще се превърна в невидима черна мишка8. Ако ченгетата искат да стигнат до мен… ще ме хванат, на моите години не тичам особено бързо. Стига им само да проследят Нептун. Все ще имам време да импровизирам и да реагирам в подходящия момент. Според обстоятелствата… Четох един доста абсурден криминален роман. Действието се развиваше в английско имение, а цялата интрига се разплиташе през очите на една котка! Котката бе свидетел на всичко, но абсолютно никой не й обръщаше внимание. Всъщност котката водеше разследването. Слушаше, наблюдаваше, ровеше. Романът бе навързан доста сръчно. Дотам, че накрая всички мислеха, че убиецът е самата котка. Е, няма да ви разваля удоволствието и няма да ви съобщя развръзката. Ако ви падне случай, прочетете тази книжка… Споменах я само за да ви обясня какво смятам да правя: ще стана свидетел на този случай и никой няма да ме подозира, както никой не подозираше котката в онова имение.
Отново обръщам очи към реката.
Трупът на Морвал почти е потънал в чувала. Все едно че го поглъща анаконда. Сякаш от зъбатите й челюсти стърчи само част от главата му, защото още не са дръпнали докрай ципа на чувала. Най-сетне тримата полицаи си поемат дъх. Отгоре човек би помислил, че само са чакали знак от шефа си, за да запалят по цигара.
ВТОРИ ДЕН
14 май 2010 г. Мелница „Шеньовиер“
8
„Черните мишки“ — фр. телевизионен сериал за юноши от 1987 г. Главната героиня е момиче детектив с прякор Черната мишка — Бел.прев.