Запаметени са завинаги. Повярвайте ми.
Ама тези смахнатите в колите продължават парада си по Кралския път. Току-що профуча една тойота с над сто километра в час! Може би не знаете, но Клод Моне е платил да асфалтират пътя преди стотина години, защото прахът се наслагвал върху цветята! По-добре щеше да направи, ако бе платил да построят отклонение! Защото сега какво е? Представете си картината: градината е разсечена на две от главното шосе на департамента и туристите минават отдолу през тунел.
Хубаво де… Сигурно ви е писнало от не особено интересните разсъждения на една старица от Живерни за развитието на селото и околностите. Разбирам ви. Сигурно се питате каква игра играя… Нали това ви интересува, признайте си! Каква е моята роля в този случай? И в кой момент ще престана да шпионирам хората и ще се намеся в събитията? Как точно? Защо? Търпение, търпение. Още няколко дни или малко повече. Оставете ме да се възползвам от безразличието на всички към бабичката, на която никой не обръща внимание, не повече, отколкото на някой стълб или пътен знак, които винаги са били тук. Няма да повярвате, ако ви кажа, че знам края на тази история, но все пак имам нещо наум. Ще затворя скобите и повярвайте, няма да бъдете разочаровани!
Търпение, ако обичате. Оставете ме още малко да ви разкажа за градините на Моне. Бъдете внимателни, защото всяка подробност е от значение! През майските утрини учениците превземат с взлом градините и те стават шумни като същинско училище! Е, това, разбира се, зависи от способностите на учителката да предизвика у хлапетата интерес към живописта. А също и от това колко са изнервени децата. Зависи колко време са били затворени в автобуса… Понякога — цяла нощ. Има учителки садистки! Е, щом един път влязат в градините, се успокояват. Там е достатъчно само дискретно да наблюдават децата.
Хлапетата са като в обществена градина, в която обаче могат и да научат много неща. Попълват въпросник, после рисуват. Най-много да се удавят насред лилиите, няма други рискове.
По Кралския път минава бусът на хлебарница „Лорен“, приветства ме с клаксона и аз махвам с ръка. Ришар Лорен е последният търговец, който ме познава, като изключим Амаду Канди, галериста.
Много рекламни табла в Живерни се променят — на галерии, хотели, домове. Хората идват и си отиват. В Живерни има и приливи, и отливи, всичко се носи върху крилете на цъфтежа44. Виждам това отдалеч. Както съм заседнала в пясъка…
Изчаквам малко…
Чувам бучене на мотор — „Тайгър Триумф“ Т 100. Паркира в уличка „Льорой“, при входа за групи. Сигурно и това ви се вижда странно. Старица на осемдесет и четири години да може да разпознае марката само по шума на мотора. А също и някой стар модел, който е почти антикварна рядкост. Само ако знаехте… Вярвайте ми, мога да различа шума от „Тайгьр Триумф“ Т 100 сред хиляди.
Мили Боже, ами че как бих могла да забравя…
Забелязвам, че не само аз съм наострила уши. На Стефани Дюпен не й трябваше много време, за да се покаже на най-високия прозорец в къщата на Клод Моне. Лицето й е наполовина скрито в пълзящата лоза… Преструва се, че брои децата.
Да се обзаложим ли?
Усещам я как започва да трепери при шума на мотора. А уж внимателно гледа как децата тичат между лехите. Обзалагам се, че хлапетата от нейния клас поне известно време ще си правят каквото поискат…
37
СТЕФАНИ ДЮПЕН тича по стълбите. Дошъл е Лоренс Серенак, чака я в читалнята.
— Добър ден, Стефани. Очарован съм да ви видя отново.
Учителката е задъхана, а Серенак се завърта на пети и се оглежда.
— Господи, та аз влизам за първи път в къщата на Клод Моне. Най-искрено ви благодаря, че ми предоставихте тази възможност. Бях чувал да се говори за къщата, но тя е… наистина съм смаян…
— Добър ден, инспекторе. Щом е така, имате право на посещение. Наистина имате страхотен късмет. Тази сутрин градината на Моне е отворена само за учениците от Живерни. Изключително събитие! Случва се само веднъж в годината и днес апартаментите на художника са само на наше разположение.
Само на наше разположение…
Лоренс Серенак не успява да определи възбудата, която го завладява, вълнението, което обзема душата му. Нещо средно между фантазия и неразположение.
— Ами учениците?
— Играят в градината. Доведох само по-големите. Хвърлям по някой и друг поглед към тях, а и всички прозорци на къщата гледат към градината. Най-сериозните би трябвало да рисуват, защото след няколко дни трябва да ми предадат рисунките си за конкурса „Бъдещи художници“ на фондация „Робинсън“. Останалите сигурно играят на криеница между мостовете и около езерото. Така е било още по времето на Моне. Не трябва да се вярва на легендата, че къщата била обитавана само от един стар художник отшелник. Тя е била пренаселена с негови деца и внуци.
44
Във всички рекламни материали, както и в посветените на Клод Моне книги, има подробна информация по месеци за цъфтежа на различните цветя. От това зависи и посещението на някои туристи. — Бел.прев.