Стефани пристъпва напред и поема ролята на гид.
— Както забелязвате, инспекторе, намираме се в малкия син салон… Към него има нещо като необичайна по рода си бакалница: погледнете яйцата, които висят по стените…
Учителката носи доста нестандартна рокля от синя и червена коприна. Пристегнала е талията си с широк колан, а около врата роклята се затваря с две копчета във формата на цветя. Прилича на гейша, слязла от японска картина. Косите й са опънати назад. Лилавите й очи потъват в пастелните тонове на стените. Серенак не знае накъде да насочи погледа си. Облечена така, Стефани по странен начин му напомня картина на Клод Моне, на която се бе възхищавал преди години: портрет на първата му съпруга — Камий Донсийо45 — в костюм на гейша. Чувства се като натрапник, както е облечен с джинси, риза и кожено яке.
— Да преминем в съседната стая — предлага нежният глас на гида.
Жълта. Цялата стая е в жълто. Стените, боядисаните мебели, столовете. Смаян, Серенак спира. Домакинята се приближава.
— В момента се намирате в трапезарията, където Клод Моне е приемал знаменитите си гости…
Серенак се любува на полилея. После очите му са приковани от картина. Творба на Реноар с пастелни бои. Седящо младо момиче, полуобърнато към художника, с грамадна бяла шапка. Серенак се приближава и се наслаждава на меката игра на тоновете, преливащи от дългите кестеняви коси до кожата с прасковен тен на младия модел.
— Хубава репродукция — коментира Серенак.
— Репродукция ли? Сигурен ли сте, инспекторе?
Серенак още по-внимателно разглежда картината, силно изненадан от репликата.
— Е, добре, да кажем, че ако се наслаждавах на тази картина в някой парижки музей, нито за секунда не бих се усъмнил, че пред мен стои оригинал. Но тук, в къщата на Моне… Всеки знае, че…
— Ами ако ви кажа, че наистина се касае за оригинал на Реноар?
Учителката се усмихва, като вижда объркването на Серенак. После тихо добавя:
— Но това е тайна. Не трябва да се разгласява.
— Подигравате ми се…
— О, не, дори ще ви поверя още една тайна, инспекторе. Още по-смайваща. В къщата на Моне, ако се потърси добре, в някои от шкафовете на ателието, под купищата картини, ще се намерят серия шедьоври. Десетки! На Реноар, Сисле, Писаро. Автентични творби. А също и оригинали на Моне, сред които, разбира се, и „Лилии“. На една ръка разстояние!
Лоренс Серенак смаяно гледа Стефани.
— Защо ми разказвате тези легенди, Стефани? Всички са наясно, че подобно нещо е невъзможно. Платна на Реноар и Моне, които струват купища пари… Които имат не само финансово измерение, но и културна стойност. Как да повярвам, че събират прах тук? Това… е абсурдно…
Стефани леко присвива устни.
— Лоренс, съгласна съм, че фактите в моите разкрития са донякъде невероятни. Но да мислите, че подобно нещо е невъзможно… или абсурдно… Разочаровате ме, защото казвам самата истина. Между другото, мнозина жители на Живерни са наясно, че в къщата на Моне са скрити доста ценности. Само че това е тайна, нещо, за което не се говори…
Лоренс Серенак очаква момента, когато учителката ще избухне в смях, но това не става въпреки хитрия блясък в очите й.
— Стефани — подхвърля той накрая, — ще се наложи да изпитате ефекта на шегата си върху друго ченге, не толкова мнително и по-доверчиво от мен.
— Все още ли не ми вярвате, Лоренс? Толкова по-зле. Е, това не е толкова важно, така че да не говорим повече…
Учителката внезапно се обръща. Серенак изпитва силно смущение. Казва си, че не е трябвало да идва тук, не в този момент. Щеше да бъде по-добре, ако бе определил другаде среща на Стефани. Но сега… сега е късно. Пълна каша! Наистина, нито е времето, нито е мястото, но…
— Стефани, не съм дошъл само за да ме развежда гид или пък да говоря за живопис. Трябва да поговорим…
— Ш-ш-т…
Стефани поставя пръст върху устните си, сякаш да му каже, че моментът не е подходящ. Несъмнено стара учителска хитрост. После му посочва шкафовете с витрини.
— Клод Моне е държал да бъде изтънчен пред гостите си… Виждате — син порцелан от Крей и Монтьоро46, японски щампи…
Лоренс Серенак няма избор. Хваща Стефани за раменете. Моментално разбира, че е сгрешил. Тъканта е от нежна гладка коприна, която се плъзга върху кожата. А и допирът предизвиква мисли, които не подхождат на ченге…
45
Камий Донсийо (1847-1879) — първата съпруга на Моне, майка на двамата му сина, модел за много от творбите му. — Бел.прев.
46
Висококачествен порцелан, произведен във фабриката „Крей-Монтьоро“ във Франция, която е обединила манифактури от едноименните общини от края на XVIII в. — Бел.прев.