Знам, че съм лоша, зла. Простете… Много ме изнервиха онези двамата тази сутрин! Двамата идиоти де, Стефани Дюпен и ченгето. Трябва да ме разберете. Наистина се налага да бъда просто ням свидетел, да си играя скришом на детектив, но не е възможно през цялото време да остана безразлична… Не ме разбирате, така ли? Сигурно пак се питате каква ли роля играя в цялата тази история. Ще ви успокоя… Не разполагам със свръхмодерни антени, та да чуя през стените подробности от разговора на двамата влюбени, нито пък всички подробности от любовния им парад. О, не, всичко е много по-просто, драматично просто.
Обръщам се към десния бряг на Кралския път, където е водната градина. По дължината на улицата няколко дъски са откъртени, несъмнено от недобросъвестни туристи, които са бързали да снимат лилиите и са се отчаяли от опашката пред касата на музея. Отвореното пространство осигурява невероятен изглед към езерото. Наблюдавам Фанет, която е малко встрани от другите деца, между върбите и тополите. Поставила е статива си на японския мост, подпряла го е на глициниите… Рисува, спокойна и съсредоточена, въпреки врявата наоколо. Пресичам Кралския път и се приближавам, а за да виждам по-добре, почти докосвам решетката. Не биваше. Нахален малък сноб ме хваща за канарче.
— Госпожо, госпожо, можете ли да ни снимате с приятелите ми?
Тика в ръцете ми фотоапарат, последен вик на модата. Нищо не разбирам. Хлапето ми обяснява, но не го слушам. Докато му правя снимката, се опитвам да погледна към езерото с лилиите и рисуващата Фанет.
42
— ЕЛА, ФАНЕТ!
Венсан настоява:
— Хайде, Фанет, ела да играем!
— Не! Нали виждаш, че рисувам!
Фанет се опитва да съсредоточи вниманието си върху една лилия. Самотна лилия, която плува далеч от основната група. Листото й е почти с форма на сърце, а цветът е малък, току-що се е родила… Четката се плъзга по платното. Фанет отново се мъчи да се съсредоточи.
Нещо проплаква зад гърба ми. А, плачещата върба е намерила някой, който да пролива повече сълзи от нея. Мери! Ох, дано да млъкне, не понасям острото й гласче, само да млъкне.
— Мамите, вие мамите, писна ми, писна ми. Искам да се прибера!
Не усещам само сълзите й зад гърба си. Там е и Венсан, който диша във врата ми и гледа през рамото ми.
— Върви да играеш с Мери!
— Ама тя само плаче, а и никак не е интересна.
Няма да се махне. Не, Венсан няма да мръдне от мястото си. Способен е да стои така часове наред. Би бил невероятен художник. Неговият номер в живота е да наблюдава. Само че му липсва въображение.
Мери продължава да вика, да тича около момичето, да се кикоти, да се възползва от ситуацията. Фанет се опитва да отстоява територията си и да бъде егоистка, както й бе казал Джеймс.
Появява се Камий. Задъхан е.
Не, няма да престанат! Само този липсваше!
Крие големия си корем под ризата.
— Умирам от глад, ще си почина малко.
Гледа Фанет, която е заета с рисуването.
— Я гледай! Венсан, Фанет! Чудесно, че сте тук, защото имам една гатанка за вас! За лилиите. Знаете ли, че удвояват всеки ден размера си? Така… Слушате ли ме? Ако приемем, например, че на лилиите им трябват сто дни, за да покрият цялото езеро, колко ще са им необходими, за да покрият половината?
— Ами — петдесет дни. Глупава гатанка! — заявява Венсан.
— Ти какво ще кажеш, Фанет?
Все ми е едно, Камий, само ако знаеш колко ми е все едно!
— Не знам. Същото като Венсан. Петдесет дни.
Камий тържествува.
Ако някой ден вземе, че стане учител, ще бъде най-досадният от всички.
— Бях сигурен, че ще паднете в капана! Отговорът, естествено, не е петдесет, а деветдесет и девет!
— Защо? — пита Венсан.
— Не се опитвай да разбереш! — подхвърля Камий презрително. — Ти какво мислиш, Фанет? Загря ли?
По дяволите!
— Рисувам…
Камий подскача от крак на крак върху японския мост. Грамадни петна пот се показват върху ризата под мишниците му.
— Окей, окей, рисуваш, разбрах. Още една гатанка, последната и после ви оставям ни мира. Знаете ли как е латинското име на лилиите?
Ама че трудна гатанка! Не мога да го понасям! Наистина!
— Нямате никаква представа?
Фанет и Венсан не отговарят. Това не смущава Камий, напротив. Той къса едно листо глициния и го хвърля в езерото.
— Е, добре, nymphea, тъпаци. Идва от гръцки, а там името е numphaia. Френската дума е nenuphar57. А знаете ли как е на английски?
57
В заглавието (