Силвио отново се сеща за Серенак. Знае, че не е допуснал грешка, като се е опитал да обясни някои неща на шефа си. По принцип Серенак е съгласен с всичко — колоните, мистериите, цялата бъркотия. Само че това не му пречи да се фокусира единствено върху своята интуиция: според него всичко се върти около Стефани Дюпен. Учителката е в опасност. Опасност има едно име: Жак Дюпен. И Серенак не отстъпва и за миг от това си убеждение. Анализирайки фактите, Силвио стига до извода, че учителката би могла да бъде едновременно и заподозряна, и потенциална жертва. Казвал го е на Серенак, но онзи упорит като албигойско магаре63 човек предпочита да вярва на инстинкта си, вместо на фактите. А при тези обстоятелства, какво би могъл да направи Силвио?
Мислил е много предишната нощ, но и той като Беатрис в душата си много харесва Серенак. Въпреки че са толкова различни, цени шефа си и му е приятно да работят в екип. Може би, защото се допълват. Само дето го човърка предчувствието, че Серенак няма да остане дълго в управлението на Вернон. Мирише му на спешно преместване! На север интуицията не е метод. Особено когато се влияе не от процесите в мозъка, а от онова, което става в панталоните…
— Мисля, че намерих нещо!
Това е Лувел. Начаса всички полицаи се приближават до него. Лувел пъха и двете си ръце в пясъка и изважда правоъгълен предмет. Плосък. Седиментологът подава пластмасова каса, за да може пясъкът да се изтече вътре. Постепенно отгатват какво държи полицаят в ръцете си, а скоро вече няма никакво съмнение. Полицай Лувел е намерил дървена кутия за рисуване, каквито носят художниците.
Силвио въздиша. Още една безполезна вещ, мисли си той. Несъмнено кутията принадлежи на някой художник, който е искал да нарисува прекалено отблизо реката. Би могъл да бъде всеки от хората на изкуството. Не е бил Морвал: той е колекционирал картини, не ги е рисувал.
Лувел поставя откритието си на брега, а седиментологът изсипва пясъка, който е покрил кутията, в разни фунии и сита. Пресява го.
— От колко време е там кутията? — пита полицай Мори, който се интересува от подобни неща.
Седиментологът преглежда нещо като циферблат в най-малката фуния.
— По-малко от десет дни. Тази кутия е паднала в реката най-късно вчера, а най-рано — да кажем, в деня на убийството на Морвал… Ориентирам се по падналия на седемнайсети май дъжд. Довлечените тогава наноси са характерни. Дошли са от горното течение на реката, а оттогава не е валяло.
Силвио се приближава до брега. Сега вече находката го интересува. Така… значи тази кутия се е покрила с пясък най-много преди десет дни… Датата би могла да съвпада с датата на убийството. Серенак също се е приближил. И двамата са на по-малко от метър от кутията.
— Моля те, Силвио — казва Серенак, — на теб се пада честта… Наистина ти пръв трябва да отвориш съкровището — добавя той и намига на помощника си. — Само че ще разделим плячката на пет равни части…
— Като пиратите?
— Да, бързо схващаш.
Людовик Мори стои зад тях и се превива от смях. Инспектор Бенавидиш не кара да го молят, а приближава кутията на няколко сантиметра от очите си. Кутията е стара, лакирана и удивително малко повредена от престоя си във водата. Единствено железните пантички са ръждясали. С лека досада Силвио дешифрира някакъв текст, който му прилича на марка. УИНДЗОР & НЮТОН. Написано е с главни букви под някакво лого, нещо като крилат дракон. С по-малки букви, като подзаглавие, има още един текст: Най-фините материали за художници в света. Полицаят не разбира нищо от тези неща, но предполага, че е изящен и скъп предмет, американски. Ще трябва да се провери.
— Е, хайде — нервничи Серенак, — ще отвориш ли най-сетне ковчежето? Да видим какво сме намерили… злато, бижута, карта на Елдорадо…
Людовик Мори отново избухва в смях. Не е лесно да се разбере дали оценява хумора на шефа си, или внася своя дял в него. Без да бърза, Силвио посяга към ръждясалата закопчалка. Кутията се отваря веднага, сякаш е съвсем нова. Сякаш са я използвали вчера. Силвио очаква да намери вътре мокри туби с бои и четки, палитра, гъбичка. Нищо особено…
Боже мой!
Инспектор Бенавидиш без малко не изтървава кутията във водата. Боже мой… Всичко в главата му се разбърква. Ами ако още от самото начало той е грешал, а Серенак е бил прав?!
— Мили боже, шефе, елате да видите това! Бързо, елате да видите това!
Серенак прави крачка напред. Мори и Лувел също. Вцепенението на инспектор Бенавидиш изненадва и тримата. Силвио Бенавидиш държи кутията отворена пред очите им. Полицаите гледат дървения капак и леко отстъпват назад със страхопочитанието на православни християни пред византийска икона. Всички гледат издълбания с нож надпис върху светлото дърво: