— И като говорим за колективната клетва за мълчание — продължава Серенак, — знаеш ли какво ми разказа вчера Стефани Дюпен за къщата на Моне и за ателиетата?
— Не…
— Че ако човек се поразтърси, може да намери десетки не особено добре скрити платна на майстори като Реноар, Сисле, Писаро и… разбира се, неизвестни за публиката картини с лилии на Моне.
— Ама видяхте ли ги?
— Картина с пастелни бои на Реноар… може би…
— Ама тя ви е занасяла, шефе!
— Разбира се… само че защо ще ми разправя такава история? Дори ми каза, че това било нещо като тайната на Полишинел65 в Живерни…
Силвио си спомня бегло за разговора си с Ашил Гийотен по повод изгубените платна на Моне. Картина, която е намерил някой непознат… защо пък не? Като прословутите „Черни лилии“. Само че чак пък десетки картини…
— Играе си с вас, шефе. Кара ви да вярвате в приказки. Казах ви го още в началото… И ми се струва, че съвсем не е единствената в селото.
Серенак не отговаря и се концентрира отново върху пътя, без да намали скоростта. Силвио навежда смъртнобледото си лице към отворения прозорец. Опитва се да вдиша през ноздрите си малко свеж въздух.
— Добре ли си, Силвио? — пита го обезпокоен Серенак.
— На предела съм… Наложи се да погълна десетки кафета тази нощ, за да издържа… Лекарите решиха да задържат Беатрис в болницата до раждането…
— А аз мислех, че пиеш само чай, и то без захар!
— И аз така мислех…
— Ами какво правиш тук, при положение че жена ти е в родилното?
— Ще ме повикат, ако има нещо ново… Гинекологът ще намине тази сутрин… Бебето е все още на топло, в корема на майка си. Късметлия. И това може да продължи още няколко дни, според лекарите…
— И ти, разбира се, си прекарал нощта в работа?
— Познахте! Трябва да се занимавам с нещо, нали? А Беатрис хъркаше като заклана в стаята цяла нощ.
Серенак завива по улица „Бланш-Ошде-Моне“. Силвио хвърля едно око в огледалото за обратно виждане. Двете полицейски коли ги следват. Мори и Лувел са неотлъчно след тях. Силвио с мъка задържа в последния момент един позив за повръщане.
— Не се тревожи — продължава Серенак. — В аферата Морвал ще има обрат след тридесет минути. А ти можеш да сложиш походно легло в болницата! И да стоиш там ден и нощ! Специалистите по графология са категорични: бележката върху кутията за рисуване: Тя е моя, тук, сега и завинаги, съответства на почерка на Жак Дюпен… Признай, че бях прав, Силвио… Убиецът се е подписал…
Силвио вдишва дълбоко въздух подал глава през прозореца. Улица „Бланш-Ошде-Моне“ криволичи и се изкачва по хълма, а Серенак продължава да кара като луд. Бенавидиш се пита дали ще успее да издържи изкачването. Насилва се да задържи дишането си и прибира глава в колата.
— Двама специалисти срещу трима, шефе… И изводите им не са категорични… Според тях има сходство между гравираните върху кутията думи и почерка на Жак Дюпен, но има и не малко разлики… Започвам да мисля, че тези специалисти не разбират нищо…
Серенак излиза от колата, а когато Силвио на свой ред подава крака си навън, усеща, че всичко около него се върти. Казва си, че кафето, което е изпил, като всичко, с което се прекалява, не му е понесло, и решава да изпразни стомаха си зад елите, в края на паркинга.
Е, няма да е много дискретно… Три бронирани коли на жандармерията са паркирани в края на така наречения паркинг и поне дузина ченгета излизат от тях, протягайки се. В следващия миг Лувел и Мори набиват спирачки и също слизат от колата си на чакълената пътека.
Ама че история! Шефът действа с размах: петнадесетина души — голяма част от управлението във Вернон, плюс полицаите от Паси-сюр-Йор и Еко. Серенак полага усилия да се хареса, мисли си Силвио, дъвчейки дъвката, която му е дал Лувел. Има вкус към помпозните сценарии…
И всичко това заради един-единствен човек.
Е, несъмнено е въоръжен!
Само че не е сигурно, че е виновен.
Рижият заек отчаяно офейква на зигзаг, като че ли някой му е казал, че дългите стоманени тръби, които носят трите сенки пред него, са способни да му отнемат живота в къс като светкавица миг.
— Този е за теб, Жак.
Жак дори не се прицелва. Титу го наблюдава с изненада, а после насочва пушката си. Твърде късно. Заекът вече е изчезнал в хвойновите храсти. Всеки със съдбата си.
Пред тях е само тревата, където наскоро са пасли стада овце. Продължават да слизат към Живерни по пътеката „Астрагал“.
65
Комичен персонаж във френския народен театър от края на XVI в. Тайната на Полишинел — тайна, известна на всички. — Бел.ред.