Комисар Лорантен запазва спокойствие. От два часа броди из архивите на департамента и се опитва да симулира смирено поведението на безобиден стар чаровник с цел да смекчи сърцата на много по-младите от него жени. Обикновено методът работи, но не и тук!
Момичето зад гишето не се впечатлява от сладките му приказки. Между другото, около дървените маси в залата, където се преглеждат архивите, седят десет души. Всички са над шестдесетгодишни мъже, бъдещи седемдесетгодишни историци или археолози генеалози, които изследват родословните си дървета и корените си. И всички прилагат същата стратегия като комисар Лорантен: малко демодирана галантност… Лорантен въздиша. Всичко бе доста по-просто, когато можеше да лепне на стъклото служебната си карта под носа на отчаяния служител. Естествено, на госпожицата зад гишето и през ум не й минава, че има работа с бивш комисар от полицията.
— Вече проверих, госпожице — уточнява комисарят и се насилва да се усмихне. — В седалището на вестник „Демократ“ няма никакви архиви от преди хиляда деветстотин и шейсета година…
Момичето държи обичайната си реч:
— Проверихте ли в общинските архиви на Вернон? А проверихте ли в архива на вестниците във Версай? А проверихте ли дали…
На това момиче конкуренцията ли му плаща?
Комисар Лорантен търси убежище в спокойното примирение на пенсионера, който разполага с цялото си време.
— Да! Проверих! Да, да, да!
Търсенето на информация за Анриет Бонавантюр, мистериозната потенциална наследница на Клод Моне, до момента не дава резултат. Но това не е толкова важно. Бившият полицай иска да тръгне по друга следа — следа, която на пръв поглед няма връзка с разследването му. Знае, че за да постигне целта си, е най-добре да издържи, докато настъпи моментът, в който момичето зад гишето ще осъзнае, че ще загуби много повече време, ако отпраща този упорит дребен старец, отколкото ако отстъпи пред молбата му. Упоритостта му се увенчава с успех.
След малко повече от тридесет минути държи в ръцете си течението на седмичника „Льо Репюбликен дьо Вернон“…
Трябва да разгледа най-напред един стар пожълтял брой от събота, 5 юни 1937 година. Лорантен се спира за малко на първата страница, където са смесени събития от национален мащаб с местни новини. Комисарят пробягва с очи редакционната статия за пламналия в Европа огън. Мусолини празнува съюза си с Хитлер, в Германия имуществото на евреите е конфискувано, привържениците на Франко смазват републиканците в Каталония… Под редакционната статия върху една размита снимка изскачат черните устни на американския идол Джийн Харлоу66, починала няколко дни по-рано, едва на двадесет и шест години. Най-долната част на първата страница е посветена на регионални събития: предстоящото откриване на летището в Бурже, на по-малко от сто километра от Вернон, смъртта на испански селскостопански труженик, намерен сутринта с прерязана шия в една лодка, завързана в Порт Вийе, точно срещу Живерни. Най-сетне комисар Лорантен прелиства. Статията, която търси, заема половин страница. Заглавието й е „Инцидент със смъртен изход в Живерни“.
Анонимен журналист разказва в десетина реда, на две колони, трагичните обстоятелства, при които се е удавило едно единадесетгодишно момче. Името му е Албер Розалба. Случило се е в така наречената „Равнина“, близо до перачницата, подарена от Клод Моне на жителите на селото и до мелница „Шеньовиер“ — в улея й, в прокопаното отклонение на река Епт. Момчето е било само. Заключението на полицията е нещастен случай. Момчето се е подхлъзнало, главата му се ударила в камък на брега. Изпадналият в безсъзнание Албер Розалба, който между другото бил отличен плувец, се удавил в двадесет сантиметра вода. След това в статията се споменава за мъката на семейство Розалба, за другарчетата му от училище и за възникналата полемика. Клод Моне бил починал преди десет години, не трябвало ли да се „отреже“ прокопаният канал на реката и да се пресуши езерото с лилиите, занемарено и оставено на произвола на съдбата? Има и снимка: Албер Розалба е облечен в черна, закопчана догоре престилка, с късо подстригани коси. Момчето седи на чина си и се усмихва. Трогателна снимка на послушно дете…
Той е, мисли си комисар Лорантен.
Вади снимка на класа от кожената чанта в краката си. Датата и мястото са написани на черна дъска, закачена на едно дърво в двора на училището: „Общинско училище на Живерни. Учебната 1936-1937 година“.
Само с три кликвания Лилиан Льолиевър му я измъкна от архивите на сайта „Приятели от едно време“, точно както му бе казала Патрисиа Морвал по телефона. По думите на Лилиан, ставало дума за сайт, където човек можел да се разходи из всички групи и класове, в които е бил още от детската градина и където можел да намери лицата на всички хора, с които животът го е срещнал. Не само на училищната скамейка, а и в някой завод, полк, спортен клуб, музикално училище или в художествена академия…
66
Джийн Харлоу (1911-1937) — американска актриса, една от най-големите звезди на „Метро Голдуин Майер“. — Бел.прев.