— Какво има, бабче? — ухили се той. — Не си ли поодъртяла за занаята, а?
Жената вероятно схвана обидата, но не реагира по съответния начин.
— Търся едно момиче — рече и извади снимка от чантата.
Джи Мак погледна фотографията и чак коремът го присви.
Вратата отляво се отваря, сетне пак се затваря, но и в коридора не свети, затова Алис не разбира кой е влязъл. В същия миг ужасно засмърдява, тя се превива и повръща. Стъпки не чува, но усеща чуждото присъствие — някой, някаква фигура бавно обикаля наоколо, като че я изучава.
— Моля ви се — говори на глас, а това й струва огромно усилие, отнема й цялата налична сила. — Моля ви се. Каквото и да съм направила… моля, простете ми. Съжалявам. На никого няма да казвам какво ми се е случило. Аз дори не зная и къде се намирам. Пуснете ме, моля ви се… нищо няма да направя. Аз съм добро момиче, ще ви слушам, каквото ми кажете… обещавам.
Сега шепотът се засилва, някои от гласовете като че се смеят. Сетне нещо докосва лицето й. Кожата й настръхва, съзнанието й се изпълва с множество образи. Лица, лица, усещания — сякаш я заливат, налитат й отвсякъде. Има чувството, че някой усилено рови в паметта й, в спомените й, вади ги като снимки от главата, поглежда ги на светлина, сетне ги захвърля като ненужни. Това присъствие наоколо… Кой ли е до нея? В съзнанието си вижда майка си, леля си, баба си.
Пълна с жени къща, разположена на парче земя край една гора. Мъртъв мъж лежи в ковчег, жените са го заобиколили, никоя обаче не плаче. Едната повдига поставения върху му памучен чаршаф, показва се глава, но лице почти няма. То е обезобразено, изгорено… прилича на ужасяващо отмъщение, извършено от неизвестен човек. В ъгъла стои момче, доста едро, високо за възрастта си. Облечено е в евтин, взет под наем костюм и тя знае името му[6].
Това е Луис.
— Луис? — шепне тя, а гласът звучи като ехо в помещението с плочките.
Присъствието край нея като че се отдръпва. Но не, пак чувства дъха му. Мирише на пръст.
На земя и изгоряло.
— Луис? — повтаря тя.
По-близък от брат. Една кръв.
Помогни ми.
Ръката й е в нечия чужда. Усеща, че другият я повдига. Опира я на нещо неравно, а то незнайно защо напомня за тленност, за разруха. Проследява, по-скоро усеща очертанията, контурите на нещо, което някога е било лице: очните ябълки ги няма, очните кухини са празни, пръстите й попадат на останки от хрущял — тук е бил носът, ето и устата — поръбена дупка без устни. Устата се отваря, поема пръстите й, сетне меко се затваря и тя отново вижда фигурата в ковчега… мъжът без лице, главата му разкъсана от…
— Луис!
Сега заплаква, ридае и за двамата. Устата, където са пръстите й, вече не е така мека. От венците изскачат зъби, остри са като игли, забиват се в ръката й, разкъсват плътта.
Но това не е истина. Не е действително.
Болката обаче е повече от истинска, истинско е и присъствието.
И тя отново извиква името му в съзнанието си —
Луис,
а тогава идва смъртта.
Джи Мак извърна лице. Загледа се в жените си, колите, улицата, всичко друго наоколо, опитвайки да се разсее с единствената надежда тази жена да го остави на мира и да си отиде.
— Не мога да ти помогна — каза след малко. — Обади се в полицията — там се занимават с безследно изчезналите.
— Но тя е работила тук — настоя жената. — Това момиче, което търся… то е работило при вас.
— Вече казах, не мога да помогна. Трябва да си тръгваш, иначе току-виж си загазила. Тук никой не обича да му задават въпроси. Хората работят за пари. Това е бизнес. Както всеки друг, нали? Става дума за мангизи, за долари.
— Но аз ще ви платя — замоли го тя.
И трогателно протегна потрепваща ръка, в която стискаше изтрити от употреба банкноти.
— Не ти искам парите, жено — този път ядно викна мъжът. — Разкарай ми се от главата.
— Моля ви се — пак се обади жената. — Ето, само погледнете снимката…
И повдигна към очите му фотографията на чернокожа девойка.
Джи Мак неволно погледна, опита се да отмести безразлично очи, но гадното усещане в стомаха му внезапно се засили още повече.
— Не я познавам тази — изгрухтя.
— Може би…
— Казах ти, изобщо не съм я виждал!
— Но вие дори не се загледахте както трябва…
Сега, в страха си, Джи Мак направи сериозна житейска грешка. Замахна към жената, перна я по лявата буза, уж не беше силно, ама… Тя залитна назад, опря се на близката стена, на удареното място върху кожата се появи бледо петно.
6
Възприятието отразява събитие от предишен роман на Конъли. Героят на име Луис, тогава още момче, убива човека, който тероризира чернокожото му семейство, с находчиво приготвено експлозивно устройство. Той е убил майка му и изнасилил леля му. — Бел. прев.