— Мамка му! — възкликна Санди. — Боже мой, шибаната му мамица!
Пепел от цигарата й падна върху страницата. Побърза да я издуха, сетне забърса и с пръсти. Очилата за четене на Лари бяха на лавицата, до витамините и лекарството за гърло. Взе ги и внимателно ги избърса с една от кухненските кърпи. Иначе мъжът й нищо нямаше да може да прочете.
Излезе навън и тръгна към клекналия Лари. Горкият, още се мъчеше с маркуча. Сянката й падна върху него и той рязко се извърна, както винаги готов да изругае.
— Чупи се от светлината, бе майка му мръсна! — викна той и в същия миг забеляза вестника — в разсеяността си тя го носеше със себе си под мишка.
— Защо си пипала шибания вестник? — ревна той. — Само веднъж да го докоснеш и за нищо вече не става, освен лайна да бършеш с него.
— Зарежи това — рече тя. — Ей тук прочети!
И му подаде писмото. Той се изправи, изгрухтя от усилието, опита да издърпа върху шкембето свлеклите се панталони.
— Къде са ми шибаните очила, а?
Тя му ги подаде и нетърпеливо въздъхна, докато Лари вдигаше стъклата срещу светлината да види дали са чисти, сетне ги избърса в най-мръсната част на ризата.
— К’во е това? — запита той, слагайки очилата. — Толкова ли е важно, че се наложи да ми съсипеш вестника и да го мъкнеш чак тук?
Тя премълча, но посочи с пръст въпросната страница.
— Мамка му, значи! — рече Лари.
И за пръв път поне от десетилетие насам двамата — Лари и Санди Крейн — изпитаха миг на споделено удоволствие.
Лари поначало всичко криеше от жена си. За какво й е да знае? Винаги бе постъпвал така. Така правеше по очевидни причини още от началото на връзката им, докато още ходеше по чуждо. Няма да й казва коя е чукал, нали? И оттогава насам винаги в отношенията със съпругата си бе прилагал максимата, че колкото по-малко знае тя, толкова по-добре. Нищо по-опасно от информацията няма. Обаче един от малкото останали му пороци — конните състезания — го бе подвел и сега дължеше пари на хора, дето не обичат да чакат и изобщо са трудни като кредитори. Тъкмо преди два дни го бяха информирали по въпроса, след което си бе платил известна лихва и сега имаше две седмици да мисли как да си доизплаща дълга. Парите в банката бяха на края, една възможност бе да превърне къщата в кеш, защото и да продаде колата, сумата не би му стигнала. А не виждаше начин да убеди Санди да шитнат дома и да се нанесат в някоя кучешка колибка, за да си оправя той комарджийските изпълнения.
Възможно бе да се обърне за помощ към Марк Хол, но само преди две години бе искал прекалено голяма парична услуга от него и бе проиграл козовете си. На неговата врата би могъл да потропа само при най-крайна и отчаяна нужда. Опасна игра би било да опитва да насилва или изнудва стария Автокрал, току-виж се издънил, защото на Хол може да му писне, а Лари Крейн нямаше никакво желание да прекарва остатъка от живота си в пандиза. И Хол го знаеше това. Старият Марки може да е какъв ли не, но не и глупав.
И ето го тук сега Лари, бори се с маркуча и се пита за стотен път — няма ли начин да вземе да удуши Санди с него, че в крайна сметка и от нея да има някаква полза? Ще подхвърли тялото някъде, ще поиска застраховката. А тъкмо в този миг въпросната кучка се изтъпани зад него и му закри слънцето. Сопна й се, но в същото време я огледа и си каза, че няма да стане. Никакъв шанс нямаше да ликвидира успешно съпругата — все едно да се глави на мястото на Хю Хефнър[20] и да вземе да оправя едрогърдите вместо него. Жена му бе едра и силна, че и подличка си падаше. Във физическа схватка ще го пречупи като някоя от онези клечки, с които си разбърква евтините коктейли.
Сетне прочете и препрочете донесеното от нея писмо и бързо си даде сметка, че може би няма да се налага да прибягва до крайни мерки. Лари бе виждал нещо подобно на описания във фотокопията предмет, никога обаче не бе дори и помислял, че може да донесе такива пари. А ето ти сега тук твърдение, че е възможно той да донесе десетки хиляди долари, може би повече. Само че в този случай думите „би могло“ съдържаха достатъчно голяма условност. Търсената вещ не се намираше в ръцете на Лари Крейн. Не и цялата, само едната част. Другата бе на съхранение, кажи го в притежание, на човека на име Маркъс И. Хол — Автокраля.