Макар и Марк Хол да бе все още лице на фирмата, на практика старият бе само фигурант. Поне от десетилетие насам бизнеса ежедневно въртяха синовете му — Крейг и Марк-младши или син. Дъщерята Джини притежаваше само двайсетпроцентов дял в компанията на базата на тезата на братоците, че те вършат цялата работа, докато тя самата се кефи и само чака да й пристигне чекът с парите. Джини обаче не виждаше нещата по този начин, тя смяташе, че Крейг и Марк я прецакват и вече пет години наред пищеше, че дяловото разпределение не е справедливо. В тези й протести Автокраля ясно съзираше почерка на съпруга й Ричард. Дик[21], както със скрита насмешка и немалко злобица го наричаха братоците зад гърба, а често и в лицето му, бе адвокат. А погледнато фигуративно, в житейска перспектива какво друго е адвокатът освен тип гризач, който използва парите като извинение, за да се настани в сърцето на дадено семейство и да изгризе всичко, що е добро и читаво в него. Краля подозираше, че след смъртта му Дик ще заведе редица процеси, ще натъкми съответните документи за пред съда и ще ги съди за далеч по-висок дял. При това ще направи така, че искът да е валиден със задна дата, току-виж може би още от времето на заченалата Дева Мария. И Краля си имаше адвокати, те постоянно му повтаряха, че юридически всичко е изпипано желязно и без каквито и да е пролуки за тарикати като Дик, ама Марк познаваше адвокатските душици — те просто говорят онова, което смятат, че му се иска да чуе. И се косеше, че веднъж отиде ли си от този свят, процес след процес ще се заточат, а обичният му бизнес и не по-малко любимото му семейство ще отидат по дяволите.
Днес Краля седеше на стол пред офиса на главния фирмен клон на магистрала 1 и отпиваше кафе от голяма порцеланова чаша с гланцирана на нея златна корона. Все още държеше да се появява на работа поне за ден-два всеки месец, а другите дилъри не се сърдеха, нито възразяваха, защото каквато и комисионна да изкараше Марк, тя редовно отиваше в общия кюп. Така наричаха нещо като касичка, в която всички пускат изкараните отгоре пари, а на края на месеца се събират в кръчмата „При Арти“, там се тегли жребий и някой от продавачите или продавачките прибира цялата сума. Сред фирмените дилъри вече имаше и две жени, млади, пъргави и печени — успешно продаваха автомобили на онзи тип мъже, дето пътят към парите минава през оная им работа. Печелившият от тази своеобразна лотария черпеше щедро и всички бяха щастливи.
Сега бе четири часът следобед — кажи-речи мъртво време, редовен седмичен ден по средата на месеца и Краля не очакваше да се завърти някакъв особен бизнес. Е, може някой и друг клиент да се отбие, особено след края на конвенционалното работно време по големите офиси, иначе продавачите си стояха с ръцете по джобовете.
И тогава, съвсем неочаквано за самия себе си, току в началото на големия паркинг с колите забеляза мъж да се навежда към предното стъкло на първото в реда волво. Колата не беше лоша: модел 2001 г. „Volvo V70 Turbo Wagon“, автоматик, тапицерия от истинска кожа, радиокасетофон-компакт диск плейър, свалящ се люк, само на 45 000 мили. Бившият собственик я бе гледал като писано яйце и драскотинка дори нямаше по боята и броните. Неговите момчета я предлагаха за двайсет бона, така пишеше на табелата, всъщност цената предлагаше отлични възможности за начален пазарлък. Мъжът носеше слънчева козирка и тъмни очила, но от това разстояние Краля не би могъл да каже нищо повече за него, освен че бе възстар и малко нещо житейски поочукан. Зрението на Марк не бе вече както навремето, обаче веднъж хване ли те на фокус, ще те прецени за не повече от трийсетина секунди, и то не по-зле от повечето психолози след поне едногодишна практика.
Краля остави чашата на парапета пред прозореца, позатегна вратовръзката, сетне се върна на тезгяха, откъдето взе ключовете на волвото. Закрачи през паркинга към новодошлия, някой от дилърите отзад попита има ли нужда от помощ. Последва всеобщ смях. Краля знаеше, че са внимателни, стане ли нужда, винаги са готови да помогнат с нещичко, но никой не го подценява, напротив — уважават го заради постигнатото. Затова рече:
— Човекът е по-дърт и от мен. Единствено кофти е да не вземе да хвърли топа, преди да е подписал продажните документи.
Сега отново се разсмяха. Краля забеляза, че мъжът отваря вратата и се намества на шофьорското място. Това бе добър знак. Марк ли не ги загрява тези неща? Знае ги и още как, колко коли само е продал! Всички техники и дяволъци наизуст ги владее. Обичайно е много трудно да подлъжеш клиента да седне на волана. Защото веднъж подкара ли, за да опита колата, сетне се чувства задължен. Така поне разсъждават повечето хора. Все едно са експлоатирали продавача, усмихнат, любезен, но зает човек — той сяда с тях за едно кръгче, разкарва се ненужно. Говорят за спорт, може би обичат един и същи вид музика. Може да пусне радиото, да потърси нещо за душата и току-виж намерил, а потенциалният купувач се усмихва и си казва — виж само какъв приятен човек. В края на краищата си е направил труда да му угоди все пак… е, вярно, че това му е работата, ама пък има и други продавачи, груби, невъзпитани, готови да те изгризкат, нали? Най-малкото, което един възпитан купувач може да направи, е внимателно да изслуша информацията за този чудесен автомобил. Сетне го канят да се поразхлади в офиса, там има климатик, поднасят му силно изстудена безалкохолна напитка, може и топла, зависи от случая. Започва разговор. Може би все пак желаете да се консултирате с госпожата, нали? Е, да, да, така си е правилно. Но, вижте, няма начин тя да не хареса тази красавица: това е кола безопасна, чиста, икономична, забележете само! — запазила си е стойността, ехе… може отново да се препродаде. И току-виж, докато се колебаете, сме я продали… Така де. Докато разговаряте със съпругата, а то няма нужда да го правите, защото и тя ще ви каже същото: направо без пари ви излиза този автомобил. И надеждите й ще останат излъгани: ще се върнете, а колата вече я няма. Хайде де! И какво? Ще се окажете в по-лоша позиция и от преди. Може би за банката се колебаете? Ама няма защо, господине, няма защо. Ние тук имаме по-добра от всяка банка финансова оферта. Ооо, не, не! Това са просто числа: всичко е точно, няма да се минавате с такава лихва…