Опря куфарчето си на съседната стена и щракна с ключалките. В отвореното и изложено пред очите й пространство лежеше най-примамливо съдържание. Няколко зелени пачки с ликовете на покойни президенти, подредени току като издълбаните релефни образи в скалите на планината Ръшмор[23].
— Ето на, сами виждате. Доказателство за добрата ни воля — изпя Сикюла.
Санди почти се подмокри.
— Вижте, хм, мисля, че мога да направя едно изключение — рече тя. — Само този път…
Странното в цялата работа бе, че Сикюла наистина не възнамеряваше да използва силови методи спрямо тази жена, пък и инак. Нали именно затова бяха останали скрити толкова дълго време, докато други каузи биваха преследвани и унищожавани. По принцип тяхната не нападаше, не убиваше. До такива мерки прибягваха само в най-краен случай и при отсъстваща алтернатива. Или казано с други думи, не го правеха изобщо, докато разследванията на Сикюла не бяха довели до резултати, налагащи ускоряване на търсенето. Последвалото вербуване на онзи отблъскващ тип Гарсия от страна на Брайтуел бе белязало и начало на нова фаза, която донесе неочаквана ескалация на насилието.
Сикюла бе вещ юрист, но и отдавнашен Вярващ. Бяха го привлекли към каузата почти веднага след като завърши правния университет и си взе дипломата. Самото вербуване бе операция внимателна, деликатна, постепенна. Използваха невероятните му правни умения, за да проследяват съмнителни сделки и продажби, да установяват собственост или проучват източници, когато това е необходимо. Постепенно стигнаха до още по-детайлни проучвания на личности извън кадър, хора от сенките, съществуващи и действащи в тайна спрямо околните обкръжения. Хора с двоен или таен живот. За него тази дейност се бе оказала извънредно привлекателна и интересите му не намаляха дори и когато схвана, че го използват като инструмент за посочване на мишени или индивиди, които щяха да бъдат експлоатирани от самите тях, а не предавани на правосъдието и закона. Срещу тези индивиди използваха събраната от Сикюла информация. Така работодателите му постепенно набираха влияние, привилегировани информационни данни, натрупваха и големи богатства. Сикюла скоро разбра и друго — че този факт не го вълнува, не предизвиква в него угризения на съвестта. В края на краищата бе адвокат и ако се бе заел с наказателно право, вероятно би се захванал да защитава онези, които обикновените люде наричат уязвими. В сравнение с тази хипотетична възможност, работата, която сега вършеше, едва ли бе компрометирана в морално отношение, освен може би по най-неуловими начини. В резултат на нея стана много богат, значително по-богат от колеги и съвипускници, които работеха двойно повече от него. Надмина ги и в други отношения, получавайки още и още придобивки. Една от тях бе Хоуп Заан. Бе получил предложение да я назначи на работа, направил го бе по своя собствена воля. Оттогава тя се бе оказала незаменима за него: и лично, и професионално, а би трябвало да се признае — и сексуално. Ако Сикюла имаше някакви слабости, то това бяха жените, но госпожица Заан задоволяваше всичките му апетити изцяло, че и някои други, за които той дори не бе и сънувал, докато тя самата не му ги разкри.
А когато, много години по-късно, го информираха за истинската същност на тяхното търсене, Сикюла не съумя да събере достатъчно енергия, за да се покаже дори и леко изненадан. Понякога се питаше дали това не е показателно за степента на падението му. Или може би той си е бил такъв по природа — податлив на морален упадък и корупция? Но не го е съзнавал, докато работодателите му не са разпознали качеството дълго преди него самия, за да го използват по най-удачен за тях начин. Фактически той бе автор на идеята да стигнат до двамата бойни другари.
Почти се беше добрал до тях посредством разкрития за тайна продажба на особени предмети чрез посредници в Швейцария скоро след края на Втората световна война. В началото продажбата бе минала незабелязана поради купищата други сходни незаконни сделки в оставения от световния конфликт хаос, където стотици ограбени предмети сменяха собственици с удивителна бързина. А мнозина от истинските собственици бяха отдавна унищожени в нацистките пещи по концентрационните лагери, от тях бе останало само незначително количество сажди по дърветата в Източна Европа. Сикюла бе платил добри пари на недоволен служител в една от тръжните компании, човек, усетил, че адвокатът е готов да възнаграждава чудесно за предадена релевантна информация. Затова му бе дал и преписи от архива и дневниците на фирмата. Именно от тях бе научил и за въпросната продажба. Бе се удивлявал, а в по-късно време и с благодарност възхищавал на швейцарците за скрупульозния начин, по който си водят счетоводно-продажната документация. Така че дори и съмнителните сделки са заведени и надлежно обяснени, продадените предмети — описани. Беше си казвал и друго: в стремежа да документират престъпленията си швейцарците имат много повече общо с нацистите, отколкото иначе са склонни да признаят.
23
Национален мемориален парк в Южна Дакота, в скалния масив са изваяни образите на четирима от най-прочутите държавници на САЩ — президентите Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Рузвелт. — Бел. прев.