— Темата е Бунтът на Ангелите — обади се женски глас зад мен — и падането на непокорното им войнство. Датират от началото на деветнайсети век, поръчани са от Ричард Лоурънс, оксфордски богослов, доктор на науките, специалист по староеврейски език, за да илюстрират първия му превод на „Книгата на Енох“[25] през 1821 г. Сетне имало недоразумения с художника и той ги отказал, така останали неизползвани. Тези тук са от малцината оцелели копия. Другите са били унищожени.
Обърнах се, за да видя дребна, много привлекателна жена може би в началото на петдесетте. Носеше черни панталони и бял пуловер, тук-таме позацапан с тъмни петна, може би от допир с прашни предмети. Косата й бе почти изцяло посивяла, на слепоочията бяха оцелели полузагатнати руси кичури. Лицето й бе гладко, почти без бръчки, кожата опъната, само на шията имаше фини следи от сбръчкване. Ако правилно определях възрастта й, значи чудесно си носеше годините.
— Госпожица Стърн?
Тя протегна ръка, здрависахме се.
— Клодия се казвам. Приятно ми е да се запозная с вас, г-н Паркър.
— И на мен ми е приятно — отвърнах и отново се извърнах към литографиите. — Просто от любопитство да попитам: защо другите са били унищожени?
— Художникът е католик на име Ноуълс, редовно сътрудничел на лондонски и оксфордски издатели. Бил много добър професионалист с определени постижения, макар и понякога да подражавал чужди стилове. Когато приел поръчката от Лоурънс, Ноуълс не познавал в дълбочина противоречивия характер на книгите на Енох. Чак по-късно, когато разговарял с ерудирани свещенослужители, осъзнал какво е работил, характера и историята на въпросните апокрифи. Всъщност вие самият познавате ли темата за библейския апокриф, г-н Паркър?
— Нищо особено или по-специално — отвърнах аз, но това не беше съвсем вярно.
Вече бях попадал на „Книгата на Енох“ в контекста на убийството на съпругата и дъщеря ми. Оригиналният текст не съм виждал, но Пътника, човекът, който ги унищожи и обезобрази, се бе позовавал на нея. Тя бе само една част от апокалиптичните източници и неканоничните тайни откровения, които движеха съзнанието и фантазиите му.
Клодия Стърн се усмихна, показаха се бели зъби, съвсем леко жълтеещи към венците и долните ръбове.
— Тогава може би е по-добре наистина да ви осведомя за донесения от вас предмет, както сетне на свой ред трябва да направите и вие, нали? „Книгата на Енох“ е била част от общоприетия библейски канон и части от нея са намерени сред ръкописите в Мъртво море. Преводът на Лоурънс се основава на източници, които датират от втори век преди Христа, но самата книга е може би още по-стара. Повечето от това, което знаем или си мислим, че знаем за падналите ангели, идва именно от Енох. Някои изследователи са на мнение, че е възможно дори самият Христос да е бил запознат с труда, защото в някои от по-късните Евангелия има ясно ехо от мъдрословията на Енох. По-късно теолозите започват да го отричат, най-вече на базата на залегналите в книгата теории за природата на ангелите.
— Може би във връзка и с въпроса за магьосничеството[26]? — подхвърлих аз.
— В известен смисъл да — отвърна Стърн. — Макар и да е налице поне известно съгласие с тезата, че началото на произхода на Злото на Земята се крие в падението на ангелите, самата природа на явлението предизвиква идеологичен разнобой и разногласия. На първо място: ангелите материални ли са? Тоест корпореални ли са те, значи телесни — да притежават тела? И ако не е така, какво да кажем за техните апетити, желания, страсти? Защото според Енох големият грях на черните ангели не е Гордостта, а Похотта — да пожелаят греховно и да се съвкупят с човешките дъщери или земните жени — най-красивия аспект на най-великото Божие творение, човечеството. Това именно води до непослушание — съгрешават и се оскверняват, — а сетне до бунт против Господа и за наказание той ги низвергва и пропъжда от Небето. Ето тези разсъждения, а можем да ги наречем и теории или спекулации, не намират горещ отзвук сред църковните власти. Затова Енох е отхвърлен и изваден от канона, а някои фактори стигат и по-надалеч — обявяват го за еретичен по природа. Някъде около 1773 г. съдържанието на книгата е вече полузабравено, обаче не щеш ли, един шотландски изследовател на име Джеймс Брус пътува в Етиопия и там се сдобива с три копия на книгата, запазени от Църквата на тази държава. Петдесет години по-късно Лорънс завършва превода си и така Енох е представен на англоговорещия свят за пръв път след повече от хилядолетие.
25
Всъщност те са две книги — „Книга Енох“ 1 съдържа обети и пророчества за световни събития и идване на Месията, който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена. Свят, и „Тайните на Енох“ (2 Енох), описваща възнесението на Енох на небето, където му се разкрива съдбата на света от грехопадението до потопа. — Бел. прев.
26
По стил и дух Първата книга на Енох е най-близка до Книга Даниил. Историята за грехопадението авторът (или авторите) свързва не с Бит 3, а с Бит 6:1-6: падналите ангели научават хората да магьосничестват и затова са хвърлени в бездната (вж. Юд. 1:6, 14-15). — Бел. прев.