— Ангели? Но Недо ми говори само за една статуя.
— Не става дума за статуя — поклати глава Стърн. — А за нещо, което съществува.
Отведе ме в съседното ателие, където мъжът с оредяващата коса работеше върху картина. Платното беше голямо — може би три на осем метра, представляваше бойно поле. На далечни хълмове пламтяха огньове, воини от многочислени армии се движеха между разрушени къщи и опожарени нивя. Детайлите бяха грижливо изпипани, всяка фигура — нарисувана красиво и с голямо внимание, макар че ми бе трудно да кажа дали виждам самата битка или последствията й. На няколко места, изглежда, се водеха изолирани схватки, обаче в централната част бяха изобразени царедворци, заобиколили внушителна, кралска на вид фигура. На известно разстояние от тях се виждаше друга фигура — едноока. Тя видимо зовеше воините си да се съберат за бран около нея.
Творбата бе окачена на тежък статив и осветена от достатъчно лампи, реставраторът се суетеше наоколо с особена загриженост. Не зная защо, но цялата тази работа ми заприлича на операционна с тежко пострадал пациент. Наоколо на столчета и лавици бяха подредени микроскопи, лупи, скалпели, увеличителни стъкла и стъкленици с най-различни химикали. Докато гледахме от прага, мъжът взе тънка дървена клечица и я заостри с джобно ножче, сетне с удивителна сръчност и пъргави пръсти нави памук около края и създаде нещо като тампон с нужната му дебелина. Огледа я, видимо доволен от резултата, потопи тампона в течност и бавно започна да работи върху сектор от картината.
— Това е ацетон в разтвор с други реактиви — обясни ми Стърн. — Използва се за почистване на слоеве ненужна боя, наслояване на нежелани вещества, тютюнев дим, пушеци, замърсяване и окисляване. Тук се изискват специални умения, за да бъде налучкана точната за определени бои и картина химическа смес. В този смисъл всеки художник и произведение са уникални. Целта е да се постигне достатъчна наситеност на разтворителя, за да може да се отстрани мръсотия, боя, нанасяна например в по-късни периоди от други художници или реставратори, без да се навреди на оригиналните слоеве най-отдолу. В този конкретен случай реставрацията се оказа извънредно труден и болезнен процес, тъй като анонимният художник е използвал необичайна комбинация от техники.
Приближи се към платното и последователно ми посочи с пръст сектор, където пластовете боя изглеждаха някак ненужно дебели.
— Ето тук, тук и тук е използвал бои без разтворител, така оцветяването му добива необичайна плътност, както сам виждате. Това наричаме импасто — напластяване на бои, а в нашия случай в създадените микроскопични вдлъбнатини и бразди се е наслоявал прах. Сега той го чисти с ацетон и скалпел.
Показваше ми различни места, а ръцете й артистично танцуваха върху картината, без реално да докосва повърхността й.
— Ето виждате и фината мрежа от пукнатини, този т.нар. мрежов ефект, най-типичен в секторите, където старият пигмент е изсъхнал отдавна и с времето се е напукал. О, да, елате, сега ще ви покажа още нещо.
Пристъпи встрани и се доближи до по-малка картина, на която бе изобразен мъж със сериозно изражение, в хермелинова мантия и черна шапка. Отнякъде се появи секретарката й и също застана зад нас, загледана в произведението, заслушана в думите на шефката си. Очевидно ерудицията на госпожица Стърн намираше добра почва сред подчинените.
— В случай, че не знаете, това е известният алхимик доктор Дий[27]. Каним се да представим картината на търга, заедно с другата картина, върху която сега работи Джеймс. Но момент, нека наглася осветлението.
Отиде при шалтерното табло и загаси силните лампи, за миг останахме в полумрак, в следващата секунда в нашия ъгъл лумна ултравиолетово сияние. Зъбите и очите ни се осветиха в лилаво, но най-чувствителната промяна бе в платната. Повърхността на по-малката творба — ликът на алхимика Дий — се оказа покрита с точици и петънца, сякаш нечия налудничава ръка я бе нарочно напръскала с потопена в нечистотии четка. По-голямата картина обаче бе напълно редовна в това отношение — повърхността й изглеждаше съвсем нормална, само в единия ъгъл имаше особено петно с формата на полумесец — тъкмо върху него се трудеше в момента реставраторът Джеймс.