Струва ми се, че на всичко това гледате като на някаква интелектуална игра, в която залогът е определен тип информация. В същото време обаче на карта е поставен животът на мнозина и точно сега не разполагам с времето да правя с вас пазарлъци. Или ми помогнете както се полага, или си тръгвайте и приемете последиците, когато ние пък дойдем да ви потърсим за разговор.
Бартек пристъпи от крак на крак, наведе очи.
— Вижте, зная всичко за вас, г-н Паркър — рече Рийд, като говореше бавно и леко се запъваше. — Зная какво се е случило със съпругата и дъщеря ви. Чел съм за хората, които сте преследвали. Подозирам също, че навремето сте се сблъсквали, без сам да го знаете, със същите тези Вярващи, поне със сигурност сте унищожили неколцина, които споделят заблудата им. Тогава не сте успели да направите нужните връзки, не са успели и те — не зная по каква точно причина. Но сега вече не е така. Може би проблемът е свързан с разликата между зло и добро: доброто е безкористно, злото точно обратното — винаги е егоцентрично. Доброто привлича добрите, те лесно се обединяват в името на обща кауза. Злото на свой ред привлича негодяите, но те никога не действат като един. Сред тях винаги има разнобой и скрити проблеми — завист, недоверие, алчност. Всеки от тях се стреми максимално към властта, власт за самия себе си, именно и затова в крайна сметка злите винаги се разпадат като колектив.
Усмихна се с неудобство.
— Знаете, имам тази слабост да философствам ненужно. То е последица от работата ми с духовни дела. Във всеки случай, зная също, че сега вие имате приятелка и тя е родила момиченце. Не виждам следи от тях тук. В мивката има мръсни чинии, по очите ви познавам, че ви мъчат неща, дето нямат никаква връзка с този случай.
— Това не е ваша работа — отсякох аз.
— О, не, не сте прав. Моя работа е. Вие сте уязвим, г-н Паркър, лесно се гневите, прибързвате, те ще използват именно това. Ще го използват, за да се доберат до вас. Нито за миг не се съмнявам, че сте готов да посегнете на хората, които ви противоречат или стоят на пътя ви. И в този миг например забелязвам, че бихте го направили дори и без достатъчния за това претекст. Но повярвайте ми, налице е много сериозна причина, да внимаваме в отговорите си. А между другото, може би вие сте прав. Изглежда е дошло време да бъдем откровени едни с други. Затова нека започна.
Стъклър има две лица, съответно две колекции. Едната е за пред обществеността, другата е изключително лична и тайна, разбира се. Първата се състои от картини, скулптури, антики, с отлично аргументиран документално произход, безупречна като вкус и източници. Втората издава истинската му същност. Баща му е майор от носещия името на самия фюрер полк от Втора танкова СС дивизия. Щюклер е още и ветеран от руския фронт и един от онези, които по-късно оставят след себе си залети с кървища градове и села във Франция през 1944 г. Присъствал е на екзекуцията на деветдесет и девет цивилни лица, обесени на улични фенери в Тулон. И това е само част от репресиите, в които е участвал срещу френското население като наказателна мярка за нападенията на макитата[31] срещу германските сили. Ръцете му са миришели на бензин вероятно след кланетата и изгарянето на повече от 600 цивилни в Орадур сюр Глан. Иначе Матиаш Щюклер изпълнявал заповеди, без да мисли или задава въпроси, както може да се очаква от армейския елит и както след войната изтъкваха за оправдание неговите представители.
Щюклер обаче е имал и друга, скрита, много по-важна роля. Бил е пълномощник на нацистката върхушка в търсенето и изнасянето на чуждестранни богатства. Всъщност избран е на тази служба заради репутацията си на ерудит в областта на изкуството. Безсъмнено е бил човек образован, културен, но за нещастие както и у мнозина други вкусът му към красивото се е развивал съвместно с редица нечистоплътни качества в изцяло варварски манталитет. Помогнал е да бъдат ограбени и изнесени съкровищата на Хабсбургската династия от Виена през 1938 г., заедно с прочутото копие, което според недостоверни източници принадлежало на Лонгин Стотник, началникът на войниците, охранявали разпятието на Христос в Йерусалим. Бил е любимец на Химлер, а както знаем, СС райхсфюрерът е имал извънредни интереси към окултното. В края на краищата именно той е човекът, изпратил експедиции в Тибет да търсят произхода на арийската раса. Той е използвал труда на военнопленници роби, за преустройството на Вевелсбургския замък[32] край Айзенах и превръщането му в германски Камелот, заедно с огромна Кръгла маса, по подражание на оригинала на Крал Артуровите рицари. Лично аз смятам, че Щюклер едва ли е вярвал искрено в нацистката идеология на Третия райх, обаче партийната му принадлежност и специалната длъжност са му давали правото, както и нужното извинение, да граби и изнася уникални ценности по свой вкус и избор. А когато е имал съответната възможност, е заделял от тях и грижливо скривал част от каймака за самия себе си.