След войната откраднатото попада в ръцете на съпругата му, а чрез нея и в сина му. Смятаме, че години по-късно то е намерило място в центъра на явната му колекция и едва ли има по-добро скривалище от една такава форма. Ако може да се вярва и на някои слухове, голяма част от колекцията на самия Гьоринг — ценности и произведения на изкуството — също се е озовала в скривалищата на Йоахим Щюклер. Към края на войната от ловното си имение в Бавария Гьоринг изпраща натоварен с предмети на изкуството влак към друго скривалище, но при въздушно нападение охраната напуска композицията и колекцията като по чудо изчезва. Има една открадната от френска галерия през 1943 г. прочута картина на Франсоа Буше[33], за която се знае със сигурност, че се е намирала в Гьоринговата лична колекция. Миналата година тя дискретно бе върната в родината и хора от занаята шушукат, че това е дело на Стъклър. Изглежда, че е търсил подходящ клиент, за да я продаде изгодно, но се е разчуло. Тогава, за да избегне евентуалните усложнения, е върнал картината на французите, твърдейки, че и той самият я е купил преди години, без да съзнава, че е заведена като френско национално богатство. Стъклър винаги е отричал, че има тайна колекция — защото това се говори в съответните среди, — и твърди, че дори и баща му да е притежавал крадени ценности, то местонахождението им е останало скрито и за самия него. Друг път категорично и енергично е опровергавал твърденията, че баща му е събирал откраднати произведения на изкуството.
— Каква е съдбата на бащата?
— Матиаш Щюклер е убит през 1944 г. в недоизяснен инцидент във френския планински цистерциански манастир Фонфроад. Обстоятелствата остават мъгливи и донякъде доста загадъчни, но основните факти са, че група есесовски командоси, няколко цивилни специалисти и преподаватели от Нюрнбергския университет, както и четирима цистерциански монаси са загинали при престрелка в манастирския двор. Щюклер е изпълнявал специална задача по нареждане на Химлер, но се е случило нещо непредвидено. Съюзниците вече са напредвали в района, германците отдавна отстъпвали, а есесовците вероятно били спуснати с парашути. Във всеки случай Щюклер не е успял да се добере до съкровището във Фонфроад.
— А за него какво се знае?
— Официално се твърди, че там е бил пазен извънредно ценен златен кръст от четиринайсети век, различни антични златни монети, известно количество скъпоценни камъни, два златни потира и малка, украсена със скъпоценни камъни дарохранителница.
— Такива предмети едва ли биха привлекли човек като този Щюклер, още повече станали причина за прехвърляне на специален есесовски отряд в лицето на настъпващ неприятел.
— Златото е било маскировка. Истинската ценност се е намирала в обикновена сребърна кутия. Било е част от кодирана карта, самата тя разделена на шест фрагмента, поставени в подобни кутии и скрити на различни места през петнайсети век. Съдържащата се на картата информация е за съжаление изгубена за нас, което вероятно би било най-добре и за човечеството, особено ако бяха безследно изчезнали и кутиите.
Не можах да сдържа иронията си.
— Доста безгрижно от ваша страна — рекох — … така да я затриете тази статуя.
— Нашият орден никога не е възнамерявал да я пази като ценност, още по-малко излага на показ — възрази Рийд. — Още в началото повечето отговорни фактори са настоявали да бъде унищожена.
— И защо не са я унищожили?
— Вижте, съхранил я е самият мит за създаването й. Опасявали са се, че всеки опит да бъде унищожена, би освободил заключения в нея демон. Бързам да добавя само, че в онези години на тези неща се е гледало много по-сериозно, отколкото днес. Затова са я скрили, а информацията за точното й местонахождение е била разпределена така да се каже и поверена на шестима най-доверени игумени под формата на пергаментови фрагменти. Всеки от тях съдържал достатъчно количество откъслечна и добавъчна информация — илюстрации, размери на помещения, данни за създаването на статуята, както я наричате вие. Още и помощна цифрова информация за посоките в комбинация с буква — D или S, тоест „dexter“ или „sinister“ — ляво или дясно на латински. Цифрите са информация за разстояния в определена мярка, отчитани от една и съща начална точка. Събрани заедно, шестте фрагмента биха дали вярна представа за точното местонахождение на крипта. Щюклер се е опитвал да събере тези 6 части и да възстанови картата в оригиналния й вид. И други преди него също са се опитвали да го направят, все безуспешно. Скритата във Фонфроад част е изчезнала именно при онзи инцидент и оттогава не се знае къде е.
33
Френски художник и илюстратор, 1703—1770 г., сюжети от селския живот, митологията. — Бел. прев.