— Събитието е частно, господа. Влиза се само с покани.
Фил измъкна две покани от джоба на сакото. И представа си нямам как се бе сдобил с тях. Бяха елегантно оформени графически картички, носеха златни печати с името „Стърн“, датата и часа на търга. Биячът ги разгледа внимателно, сетне огледа и нас от главите до петите, за да се увери, че няма да измъкнем отнякъде кръстове, светена вода и босилек и да му извъртим номер, поръсвайки охранявания обект. След като реши, че сме достойни за допускане, отстъпи и ни пусна да влезем.
— Кажи-речи Форт Нокс[37] — подхвърлих аз.
— Да, и все пак не е точно такова място, по-скоро казано е необичайно — тънко възрази Фил. — Дори известно удоволствие предчувствам, признавам си.
Фил се регистрира на една маса, дадоха му както се полага папка, каталог, туй-онуй още и подобната на лопатка с дръжка табелка за наддаване. Млада жена в черно ни предложи напитки от голям поднос. Много церемониална атмосфера цареше, сякаш нов албум на попгрупа ще представят или пък върви прием по повод баровски годеж. И двамата си избрахме портокалов сок, сетне поехме по стъпалата към залата на горния етаж. Както се бях надявал, попаднахме в тълпа хора, които непрекъснато сновяха напред-назад. Тутакси се сляхме с общия фон и се загубихме в него. В същото време се изненадах на количеството присъстващи, бях очаквал ограничена селекция на избраници. Още повече ме удиви фактът, че повечето изглеждаха напълно нормални, изключвайки вкуса им към едноцветното облекло, разбирайте черно. И все пак имаше няколко изключения, сред които един-двама типове, дето прекарват повечето от времето си на тъмно в нередовни изпълнения и то си личеше. Първенство държеше изразен гадняр с дълги закривени нокти и черна конска опашка, липсваше му само тениска с надпис, че е смукал зърната на Сатаната.
— Току-виж и Джими Пейдж[38] дошъл — рекох. — Трябваше да си донеса албума „Лед Цеп IV“ за автограф.
— Джими кой? — запита Фил, но не загрях дали не ме будалка.
— За китариста на „Лед Цепелин “ става дума, ваша чест. Голяма група беше, много силна.
Седнах най-отзад. Държах си главата наведена, разглеждах каталога, който бяха дали на Фил. Повечето от представените в него предмети бяха книги, при това предостатъчно стари. Едната бе ранна версия на „Ars Moriendi“ — подобие на ръководство как да си отидеш от този свят, особено за онези, дето ги е шубе вечното проклятие да не ги закове и след смъртта. Дело е на англичанина Какстън някъде след 1490 г.; с нея имаше и единайсет гравюри на дърво, илюстриращи изкушенията на човек на смъртно ложе. Клодия Стърн очевидно отлично умееше да предлага стока — в каталога някои от отделните вещи вървяха в пакети; офертите бяха действително впечатляващи, информацията за тях — отлично поднесена. Прочетох няколко параграфа, станаха ми ясни куп термини от онова време: научих нови думи за „опрощаване на греховете“; от една от тях идваше и изразът „къса изповед“ или малко време за изповед, респективно опрощение на греховете под натиска на настъпваща кончина. Терминът „добра смърт“ пък не изключваше възможността от насилствен край на живота. От книга за битието на светци научих, че свети Дени, Голски апостол и покровител на Франция, бил обезглавен от враговете си, обаче по-късно си взел главата собственоръчно и си тръгнал с нея. Рекох си, че ще да е бил голяма работа, днес такова шоу не можеш да видиш.
Някои от офертите изглеждаха свързани тематично. Пакет 12 бе екземпляр от книгата Malleus maleficarum[39], датиращ от началото на шестнайсети век и според описанието принадлежал на някой си Йохан Гайлер фон Кайзерсберг, пламенен проповедник, сипал гръм и мълнии върху грешниците от амвона си в страсбургската катедрала. Пакет 13 пък бе сбирка на проповедите му от 1516 г., илюстрирани с рисунки на измъчвани вещици от Ханс Балдунг, ученик на Албрехт Дюрер[40]. Пакет 14 бе поредица еротични рисунки от същия Балдунг, представящи старец — олицетворяващ Смъртта, — който опипва млада жена: тема, към която художникът, изглежда, се е връщал множество пъти в творческата си кариера.
Имаше още статуи, икони, картини, включително онази, която бях видял в ателието по време на реставрация. В каталога бе представена по следния начин: „Кутна Хора, петнайсети век. Неизвестен художник“. Разбира се, и няколко костни скулптури. Повечето бяха изложени, но не приличаха на онези от апартамента на Гарсия и хранилището на Стъклър. Бяха доста по-груби, не така изпипани вещо и артистично в детайла. Изведнъж ми хрумна, че май вече се превръщам в експерт по костната скулптура.
39
Помагало ма инквизиторите от светата Инквизиция, наречено „Чук срещу вещици“ — Бел. прев.
40
Бележит немски художник (1471-1528), също гравьор, скулптор и архитект през Средновековието. — Бел. прев.