Практически Кутна Хора се намира все така буквално върху останките от старите мини. Под нейните улици и сгради се извиват тунели, километри и километри галерии, а земята отдолу пази останките на стотици човешки същества, работили и дали живота си, за да намери среброто път към повърхността. Хрумна ми, че това място е наистина подходящо за скривалище на Черния ангел — едно скрито в Източна Европа ъгълче от истинския ад, всъщност частица и от безкрайния подземен кух свят.
Глава двайсет и четвърта
Свихме вдясно при супермаркет от веригата „Кауфланд“ и ето ни на кръстовището на две улици — „Сечова“ и „Староседлицка“. Досещате се, че костницата се намираше на втората, в момента точно пред нас, оградена от високи стени и гробище. От отсрещната страна имаше ресторант и магазин, а на ъгъла вдясно — хотел. Помолихме да ни покажат стаите, харесахме си две с добър изглед към костницата. Оставихме багажа, отидохме да я разгледаме.
Бързо научихме, че в Седлиц никога не е имало недостиг на покойници. Затова и гробовете бяха предостатъчно много — там почиваха жертви на мините, на различни епидемии, на войни и местни конфликти. Каквото не е достигало по тази линия, било е допълвано по друга — огромната привлекателна сила на вярата да бъдеш заровен в кътче от светата земя — т.е. Божи гроб. Защото според легендата Индржих, един от игумените на Седлиц, завръщайки се от поклонение, донесъл от Божи гроб чувал свещена пръст и я разпръснал в тукашното гробище. В по-късни години вече гробищната земя била възприемана като осветена и хора от всички краища на Европа искали да намерят вечен покой там. В Збраславските хроники от четиринайсети век пише, че само за една година в гробището били погребани 30 000 души, повечето донесени от близки само заради тази специална привилегия. Надлъж и нашир вярвали, че гробището има чудотворни качества, а вярно било, че в него тленните останки се разпадали бързо, оставали само костите. Затова неизбежно се появил проблемът с недостиг на място, а монасите от съседния манастир построили двуетажна сграда със специална костница, където костите били излагани на показ. Тя изпълнявала двойна задача: първата била чисто практическа и позволявала бързо изпразване на гробовете от костните останки и освобождаването им за нови и нови нуждаещи се смъртници. Втората била духовната: костите постоянно напомняли на богомолците, че човекът е тленен, временно е присъствието му на този грешен свят; били убедителен символ на преходността на човешкото съществувание. И така в Седлиц преходът между този свят и отвъдния бил маркиран с кости.
Струваше ми се, че дори и тук, в това далечно и чуждо за мен място, долавям ехо от собственото си минало. Спомнях си хотелска стая в Ню Орлиънс, потискащата атмосфера, наситения с влага въздух, поредицата жестоки убийства, подредените в особени пози трупове на хора с изрязани лица, извадени вътрешности, одрана кожа. В онзи отрязък от време с помощта на Луис, Ейнджъл и местни полицаи вървяхме по следите на човека, който бе отнел живота на съпругата и дъщеря ми[44]. Наближаваше и развръзката на онази драма, а в крайна сметка щях да осмисля вдъхновяващите източници и естеството на неговото „изкуство“. И той вярваше в преходността човешка и временния характер на всичко земно. Затова, пътувайки по земята, навсякъде оставяше своя фатален знак — Memento mori — помнете, че сте смъртни, — именно споменатите по-горе мъртви произведения на въпросното нечовешко изкуство. Той убиваше, унищожаваше и обезобразяваше хора, отделяше кожата им от плътта, костта от нея, за да докаже тезата си, че животът е нещо мимолетно и безсмислено, че всеки по своя воля би могъл да го прекърши, да го отнеме от ближния.
Не беше прав, разбира се, защото не всичко, което правим или се опитваме да постигнем, е безсмислено или безстойностно, не всеки аспект на живота ни е недостоен да бъде помнен или уважаван. Защото поначало с всеки отнет от когото и да е живот светът осакатява, отиват си несбъднати възможности, свива се човешкият потенциал за изкуство, наука, емоции, изобретателност, надежда и патос, свързани с поколения и поколения, които така и няма да се родят.