— Откъде се обади? — обръща се към Храбоуски. Лудият унгарец е прекратил разговора и седи на стола като истукан. Дейл яростно го разтърсва за рамото и крещи: — Откъде се обади?
— От „Севън-Илевън“ — отвръща Арнолд, а Дани Чита сумти, може би защото закусвалнята се намира съвсем близо до мястото, на което беше намерил велосипеда на малкия Маршал. — Току-що говорих с Раджан Пател от дневната смяна. Това е номерът на телефонния автомат на входа на закусвалнята.
— Видял ли е кой е звънял?
— Не, бил на задния вход, приемал доставка бира.
— Сигурен ли си, че не се е обадил самият Пател?
— А-ха. Той има акцент, типичен за индусите. При това доста силен. А онзи на 911… нали го чу, Дейл. Говореше като… като някого от нас.
— Какво става? — интересува се Пам Стивънс, въпреки че много добре знае — всички знаят. Важни са само подробностите. — Какво се е случило?
Най-лесният начин да информира всички едновременно е да превърти записа и да включи говорителя.
Следва гробно мълчание, което единствен Дейл нарушава:
— Отивам в закусвалнята на Ед. Том, ти идваш с мен.
— Да, сър. — На младока едва не му призлява от въодушевление.
— Да ме следват четири коли. — Дейл не е в състояние да разсъждава — организационните мерки се плъзгат по повърхността на съзнанието му като по ледена пързалка. „Справям се добре с рутинната процедура и организационните въпроси — казва си той. — Само дето срещам известни затруднения със залавянето на тоя смотан психопат.“ — Вие ме следвате по двойки. Първа двойка — Дани и Пам. Тръгвате пет минути след нас с Том. Пет минути по часовник, без буркани и без сирени. До последно ще гледаме да действаме без много-много шум.
Дани Чита и Пам Стивънс се споглеждат, кимат и отново вперват погледи в Дейл. Полицейският началник на свой ред се взира в Арнолд „Лудият унгарец“ Храбоуски. Разпределя още три двойки — в последната включва Дит Джесперсън и Боби Дюлак. Боби е единственият, когото има желание да вземе със себе си на местопрестъплението — вика останалите за всеки случай и за да спрат тълпата зяпачи, не дай си Боже. Дава разпореждане всички двойки да потеглят на интервали от по пет минути.
— Искам и аз да дойда — умолява го Арни Харбоуски. — Моля ти се, шефе, какво ще кажеш и аз да дойда?
Дейл понечва да му откаже с обяснението, че предпочита Арни да остане в участъка да вдига телефона, но долавя надеждата във воднистите му кафяви очи. Колкото и да е разстроен, не може да остане напълно безучастен. За Арни полицейската служба често се изчерпва с ролята на наблюдател, който отстрани гледа парада на събитията.
„Хубав парад, няма що!“ — мрачно си мисли Дейл и предлага следното:
— Виж какво, Арн, като приключиш с всички разговори, можеш да позвъниш на Деби. Ако тя приеме да застъпи, ела при Ед.
Едва се въздържа да не се усмихне на вълнението на Арни, който отривисто кима. Пресмята, че Деби ще ее върне най-рано в девет и трийсет дори ако трябва да я влачи за косата като Али Оуп47. — С кого ще бъда, Дейл?
— Ела сам, дори вземи понтиака. Но запомни, ако напуснеш това бюро, без да оставиш заместник, смятай че от утре сутрин не си на работа.
— Не се безпокой. — Въпреки че е унгарец, когато е развълнуван, говори с шведски акцент. Нищо чудно — старото име на Сентралия, където бе израсъл, е било „Суийд Таун“48.
— Хайде Том, по-бързо, взимай комплекта за веществените… — Ъ-ъ… шефе?
— Какво, Арни? — Което в превод означава: „Сега пък какво има?“
— Дали да не се обадя на Браун и Блак от щатската полиция?
Дани Чита и Пам Стивънс започват да се кискат. Том се усмихва. Дейл нито се киска, нито се усмихва. Сърцето му, което вече е слязло в избата, образно казано, потъва още по-дълбоко. „В мазето под избата, дами и господа; моля да отделите фалшивите надежди вляво, а изгубените каузи — вдясно. Последна спирка, моля всички пътници да слязат.“
Пери Браун и Джак Блак. Ама че работа, беше забравил за тях. Браун и Блак, които вече със сигурност ще му отнемат разследването на случая.
— Още са в мотел „Рай“ — нарежда Лудият унгарец, — но онзи от ФБР май си замина за Милуоки.
— Аз…
— Май ще трябва да уведомим и онези от окръжното управление — неуморно бъбри Харбоуски. — Да не ги забравяме и тях. Ако искаш обаче първо да се обадя на съдебния лекар или да повикам подвижната лаборатория.
Подвижната лаборатория представлява син микробус форд „Еконолайн“, оборудван с какво ли не, като се започне от бързосъхнещ прах за отпечатъци от гуми до подвижно видеостудио. Френч Ландинг никога няма да разполага с подобна техника.
47
Комикс, създаден през 1933 г. от В. Т. Хамлин, чийто герой — пещерният човек Али Оуп, се пренася в XXI век с машината на времето на своя приятел Док Уонмъг. — Б.пр.