— Какво правиш, шефе? — интересува се Том.
— Не е твоя работа. Ти си гледай пътя — намръщено отговаря Дейл. Грабва телефона от поставката на таблото, намръщено бръсва пудрата захар, изпаднала от нечия поничка, и набира номера на мобилния телефон на Джак Сойер, макар да не храни големи надежди да се свърже с него. На четвъртото позвъняване някой се обажда и той с облекчение се усмихва, ала след миг усмивката му се превръща в недоумяваща гримаса. Този глас му е добре познат и би трябвало веднага да се досети чий е, но…
— Ало? — казва човекът, който отговаря вместо Джак на мобилния му телефон. — Говори, който и да си, или замълчи завинаги.
Изведнъж Дейл го разпознава. Ако си беше у дома или в кабинета си, веднага щеше да се досети на кого принадлежи гласът, но при тези обстоятелства…
— Хенри? — Знае, че говори като кръгъл глупак, но не може да се въздържи. — Чичо Хенри, ти ли си?
Пикапът тъкмо прекосява моста над Тамарак Крийк, когато мобилният телефон на Джак надава досадното си писукане. Той го изважда от джоба си и го тиква в ръката на Хенри.
— Обади се, ако обичаш. Клетъчните телефони причиняват тумор на мозъка.
— Тоест, ти трябва да се пазиш, а аз — не.
— В известен смисъл е така.
— Обожавам тази твоя черта, драги ми приятелю. — С небрежна чупка в китката слепецът отваря устройството: — Ало? — След кратко мълчание допълва: — Говори, който и да си, или замълчи завинаги. — Джак му хвърля един поглед, после отново се съсредоточава върху пътя. Тъкмо подминават магазина на Рой, където ранобудните купувачи хващат най-хубавите салати. — Да, Дейл. Разговаряш с почитаемия си… — Хенри се заслушва, като хем се мръщи, хем се подсмихва. — Заедно с Джак пътуваме с неговия пикап. Джордж Ратбън не е на работа тази сутрин, тъй като KDCU предават пряко летния маратон в Ла Рив…
Пак се заслушва и след известно мълчание обяснява:
— Ако е „Нокия“ — а съдейки по допира и по звученето, мисля, че е именно такъв — значи е по-скоро цифров, отколкото аналогов. Чакай малко. — Обръща се към Джак: — Мобилният ти телефон „Нокия“ ли е?
— Да, но защо…
— Защото цифровите телефони се подслушвали по-трудно — обяснява Хенри и продължава в слушалката: — Да, цифров е, но сега ще ти дам Джак, за да ти обясни всичко. — Подава му телефона, превзето отпуска на скута си сключените си длани и извръща глава към стъклото, сякаш съзерцава пейзажа. „Което може би прави — мислено отбелязва Джак. — Може би по някакъв чудат свой си начин подобно на прилеп прави именно това.“
Отбива пикапа на банкета на шосе № 93. По принцип не обича мобилните телефони — смята ги за робските окови на двайсет и първи век, но ненавижда да шофира, докато разговаря. Пък и днес няма опасност Ърма Френо да избяга.
— Дейл?
— Къде си? — напрегнато пита полицейският началник, което веднага подсказва на Джак, че тази сутрин Рибаря не е стоял със скръстени ръце. „Господи, дано да не е убил поредното дете! Дано не е това, не, още не!“ — Защо си с Хенри? И Фред Маршал ли е с вас?
Сойер започва да обяснява за промяната в плана, но Дейл не го оставя да продължи:
— Слушай, не знам какво правиш, но искам веднага да отидеш в едно заведение, което отдавна не работи; нарича се „При Ед: кренвирши и други вкусотии“ и се намира недалеч от „Голтсис“. Хенри ще ти помогне да го намериш. Рибаря се обади в участъка, Джак. Позвънил е на 911 и е обяснил, че трупът на Ърма Френо е там. Всъщност не е споменал името на малката, само е намекнал за „една изненада“.
„Ченгето още не бърбори несвързано, но скоро ще започне“ — мислено отбелязва Джак с безразличието на психиатър, наблюдаващ проявата на характерни симптоми при пациент.
— Джак, трябва да ми помогнеш, наложително е…
— И без друго отиваме там — тихо го прекъсва Сойер, макар че тъкмо в този миг не отиват никъде; спрели са на банкета от време наа време покрай тях профучават автомобили. — Какво?!
Надявайки се, че твърденията на Хенри и Дейл за отличните качества на дигиталните устройства са верни, Джак разказва на полицейския началник за тазсутрешната „пратка“, долавяйки как слепецът, който уж гледа през стъклото, е наострил уши. Завършва разказа си, като обяснява как шапката на Тай Маршал е била поставена върху кутията, съдържаща перата и стъпалото на Ърма Френо.
— Мътните… — подхваща Дейл, но гласът му секва. — Мътните го взели.
— А ти какво предприе? — пита Джак. Полицейският началник покорно обяснява мерките, които е предприел. Сойер си казва, че полицаят се е справил сравнително добре — поне дотук — само тази работа с Арнолд Храбоуски никак не му се нрави. Подозира, че въпреки старанието му от Лудия унгарец никога няма да излезе способно ченге. В Ел Ей на такива като него им викаха „Мейбъри, Безплатна доставка в отдалечен земеделски район“49.
49
Алюзия към комедиен сериал за затънтен полицейски участък „Шоуто на Анди Грифит“. — Б.пр.