Една от съставните части на отговора седи зад волана на червената тойота, която Клюна и веселата му тайфа току-що изпревариха. Уендъл Грийн напълно заслужава да бъде подложена на номера на Клюна, тъй като отговаря и на двете изисквания на брадатия пивовар. Дори да не е била грозна като нова малката тойота вече е толкова обезобразена от неизброими вдлъбнатини и драскотини, че се е превърнала в пародия на автомобил; при това собственикът й я кара с ненадмината самонадеяност, която в неговите представи минава за замах. На всяко кръстовище преминава на жълто, престроява се в друго платно както му падне, обича плътно да се доближава до предния автомобил, за да сплаши водача. Естествено при най-малък повод надува клаксона. Уендъл е заплаха. Поведението му на пътното платно е олицетворение на характера му — той е груб, себичен, прехласнат от собственото си величие. Днес шофира още по-нахално от обикновено и се старае да изпреварва абсолютно всички автомобили, които му се изпречат на пътя, тъй като вниманието му е почти изцяло заето от диктофона пред устата му и пороя от златни думи, които с меден глас излива в драгоценната машинка. (Уендъл често се възмущава от късогледството на местните радиостанции, които посвещават толкова много ефирно време на тъпаци като Джордж Ратбън и Хенри Шейк, вместо да се издигнат на по-високо равнище, като поканят него, Уендъл, да коментира събитията примерно по един час дневно). О, какво неповторимо съчетание са думите на Уендъл и гласът на Уендъл — дори когато е бил на върха на славата си, Едуард Р. Мъроу51 не би могъл да стъпи на малкото пръстче на Уендъл нито по красноречие, нито по плътност на тембъра.
Ето какво диктува Уендъл: „Тази сутрин се присъединих към своеобразния поход на шокираните, скърбящите и чисто и просто любопитните, поели на траурно поклонение на изток по живописните извивки на пасторалната магистрала №35. Не за пръв път журналистът е потресен, разтърсен до дъното на душата си от безмерния контраст между красотата и спокойствието на природата в Кули Кънтри и уродливостта и жестокосърдечието, които сковават гръдта на един умопомрачен човешки индивид. Нов ред.
Новината се разпространи мълниеносно — от съсед на съсед, от приятел на приятел. Според сигнала, който тази сутрин е бил подаден на телефон 911 в полицейското управление на Френч Ландинг, обезобразеният труп на малката Ърма Френо се намира в развалините на заведение, наречено «При Ед: кренвирши и други вкусотии». Кой се е обадил в полицията? Несъмнено някой съзнателен гражданин, ще си кажете. Съвсем не, дами и господа, съвсем не…
Дами и господа, това е пряк репортаж от мястото на събитието, новините, записвани в момента на случването си — подобна формулировка нашепва на опитния журналист, че неминуемо ще го удостоят с награда «Пулицър». Уендъл Грийн научи сензационната вест в бръснарницата на Рой Ройъл, който пък я бил чул от жена си, която била осветлена по въпроса от самата Мъртъл Харингтън, и той веднага се зае да изпълни своя дълг към читателите — грабна диктофона и фотоапарата, след което хукна към раздрънканата си тойота, без дори да телефонира в редакцията на «Хералд». Мислеше си, че не му е необходим фотограф — сам ще заснеме необходимия материал с помощта на верния «Никон», който е оставил на съседната седалка. Хармонично съчетание от думи и образи… проникновено разследване на най-зловещото престъпление през новия век… задълбочено изследване на същността на злото… изтъкан от състрадание портрет на всеобщата скръб на градеца… безпощадно експозе за некомпетентността на едно полицейско управление…“
В главата на Уендъл гъмжи рояк от подобни мисли, а от устата му капят медени думи и се записват на диктофона — чудно ли е тогава, че не чува наближаващите мотоциклети и въобще не забелязва приближаването на „Гърмящата петорка“ чак докато случайно отклонява поглед в търсене на подходящата дума? Наистина извръща глава и в пристъп на паника забелязва на не повече от две педи успоредно с тойотата Клюна Сейнт Пиер, който се носи на трещящия си „Харли Дейвидсън“, и съдейки по движението на устните му, очевидно пее…
пее ли
моля?
Не, изключено. От опит Уендъл знае, че за Клюна Сейнт Пиер е много по-характерно да псува като моряк по време на свада в пристанищна кръчма. Когато след смъртта на Ейми Сейнт Пиер журналистът, изпълнявайки служебните си задължения, се отби на Нейлхаус Роу №1 и попита скърбящия баща как се чувства при мисълта, че дъщеря му е била заклана като прасе и частично изядена от чудовище в човешки облик, Клюна стисна за гърлото невинния ловец на сензации и избълва водопад от най-цинични ругатни, като в заключение изрева, че ако отново види господин Грийн, ще му откъсне главата и ще използва отвърстието за сексуално задоволяване.
51
Едуард Р. Мъроу (1908–1965), бележита фигура в американската журналистика, наричан „легенда и традиция“, емблематичен със своята смелост, почтеност, гражданска отговорност и журналистическо майсторство. — Б.пр.