Но преди трите ченгета и Сойер да излязат от бараката, Уендъл се навежда, насочва обектива и заснема загадъчния човек. За негов най-голям ужас обаче Котака с калпака52 ненадейно се извръща към него и възкликва:
— Кой ме снима?
Уендъл рязко се отдръпва зад прикритието на стената, но знае, че онзи сигурно го е видял. Тъмните очила бяха извърнати право насреща му! Тоя тип сигурно има слух като на прилеп, щом чу изщракването на затвора!
— Я излез! — чува го да казва. — Излишно е да се криеш, знам че си тук.
От неудобната наблюдателна позиция Уендъл вижда само една патрулка и понтиака на полицейското управление на Френч Ландинг, които тъкмо се измъкват от задръстването на разклона. Там нещата като че са достигнали критичната точка. Ако не греши, току-що видя как единият мотоциклетист измъкна някакъв човек през спуснатото стъкло на новеничък зелен олдсмобил.
Време е да повика подкрепленията. Той се оттегля зад бараката и прави знак на своята армия. Теди Рънкълман изкрещява, Дудълс надава пронизителен вик като разгонена котка, след което четиримата помощници на репортера се втурват към бараката и за негово огромно задоволство вдигат възможно най-невъобразимия шум.
Глава 13
ДАНИ ЧИТА и Пам Стивънс си имат достатъчно главоболия с прииждащите зяпачи, когато чуват грохота на форсиращите мотоциклети — само „Гърмящата петорка“ им липсва. Лесно се отърваха от Теди Рънкълман и Фреди Сакнесъм, но след няма и пет минути източното платно на магистрала №35 се изпълни с хора, които смятаха, че имат пълно право да позяпат детските трупове в бараката. На мястото на всяка кола, която успеят някак си да отпратят, пристигат две други. Новодошлите настояват да получат подробно обяснение защо на тях като на данъкоплатци и обезпокоени граждани е отказан достъп до местопрестъплението, което е толкова трагично, толкова потресаващо, толкова… хм, вълнуващо. Повечето отказват да повярват, че в разнебитената барака е само трупът на Ърма Френо; трима поред обвиняват Дани, че участва в прикриване на убийство, а един дори подхвърля думата „Фишъргейт“.53
— Отврат! По силата на някаква странна логика мнозина от тези ловци на трупове са на мнение, че местната полиция прикрива Рибаря!
Някои прехвърлят броеници, докато му се репчат. Една дама дори му размаха разпятие под носа и заяви, че имал нечиста душа и щял да се пържи в пъкъла. Най-малко половината от хората, които той отпраща, са помъкнали фотоапарати. Що за човек трябва да си, та да хукнеш в събота сутрин да фотографираш мъртви дечица? Най-вече го вбесява мисълта, че всичките се смятат за съвсем нормални, а него го мислят за извратен.
До него се приближават възрастни съпрузи, която живеят на Мейд Мариан Уей; мъжът заявява:
— Младежо, очевидно вие сте единственият в целия окръг, който не разбира, че тук се разиграват исторически събития. С Мадж смятаме, че имаме право на сувенир.
Сувенир?!
На Дани, плувнал в пот и вече доста вкиснат, му идва до гуша и губи самообладание:
— Виж какво, братле, напълно съм съгласен с теб и ако зависеше от мен, с любезната ти съпруга щяхте да получите окървавена тениска, че дори някой и друг детски пръст. Обаче шефът е адски неразбран.
Съпрузите му обръщат гръб, занемели от изумление. Следващият на опашката започва да се дере в мига, в който Дани се навежда над стъклото. Винаги си е представял Джордж Ратбън досущ като този тип, само дето гласът на радиоводещия не е толкова дрезгав и висок:
— Абе, малкия, да не мислиш, че не виждам какви ги вършиш!
Дани се съгласява, че това е чудесно, тъй като всъщност се опитва да охранява местопрестъпление; в отговор двойникът на Джордж Ратбън със стария син додж „Караван“ с липсващи предна броня и дясно странично огледало крещи:
— От двайсет минути вися тука, а вие с дамата само дрънкате! После да не вземете да се изненадате от АКТИВНАТА БДИТЕЛНОСТ на гражданите!
Тъкмо в този напечен момент Дани безпогрешно различава рева на форсирани двигатели, съпровождащ членовете на „Гърмящата петорка“, които стремглаво се носят към мястото на събитието. Дани и без друго се чувства зле, откакто намери велосипеда на Тайлър Маршал пред старческия дом, а при мисълта да влезе в спор с Клюна Сейнт Пиер съзнанието му сякаш се обвива в лепкав черен дим, в който танцуват алени искрици. Навежда глава, поглежда право в очите червендалестия тип и процежда убийствено тихо и монотонно:
— Сър, ако продължавате в същия дух, ще ви сложа белезници и ще ви тикна на задната седалка на служебния автомобил да изчакате, докато се освободя, след което ще ви откарам в участъка и ще ви лепна какви ли не обвинения. Обещавам ви. А сега бъдете така любезен за свое добро да се омитате оттук на секундата.
52
Герой от детска приказка в рими от Др. Сус, псевдоним на Тиодор Сус Гайзъл (1904–1991), автор и илюстратор на детски книжки. — Б.пр.