— Мислиш ли, че трябва да идем при другите? — пита Пам и кимва към порутената барака.
— Сигурно, но след малко. — Той не умира от желание отново да подуши онази миризма. С огромно удоволствие би изчакал тук пристигането на съдебния лекар и подвижната лаборатория. Господи, какво им става на тия хора? Ако питат него, той е готов да се откаже от двудневна надница, само и само да си спести гледката на жалките останки на Ърма Френо.
С Пам едновременно чуват два нови шума, които са доста обезпокояващи. Единият е грохотът на нова вълна автомобили, прииждащи по магистралата; вторият е бученето на мотоциклети, които се приближават иззад бараката.
— Да не би да има заобиколен път? — невярващо пита Дани. Колежката му свива рамене:
— Явно, че има. Остави на Дейл да се разправя с Клюна и неговите хулигани, защото ни предстои да отблъснем нови нашественици.
— Мамка му! — изохква младият полицай. На разклона с чакълестата алеята са се струпали трийсетина коли и пикапи — от пръв поглед личи, че водачите им са по-разгневени и по-решителни от първите. Онези, които току-що са пристигнали, паркират колите си на банкета и тръгват към двамата полицаи. Шофьорите на първите коли размахват юмруци и крещят още преди да са направили опит да завият по отклонението. Колкото и да е абсурдно, една жена и две хлапета са опънали лозунг с надпис: „ИСКАМЕ РИБАРЯ!“ Някакъв тип с прашен кадилак протяга ръка през сваленото стъкло и размахва саморъчно нарисуван плакат: „ГИЛБЪРТСЪН ВЪН!“.
Дани се обръща и забелязва, че мотоциклетистите все пак са намерили заобиколен път — четиримата, които незнайно защо му напомнят на тайни агенти, стоят пред старата барака, а Клюна оживено разговаря с полицейския началник. Те двамата пък приличат на държавни глави, които водят преговори за сключване на търговско споразумение. „Това вече е пълен абсурд“ — казва си Дани и отново се заема с новопристигналите коли, пълни с откачалки, размахващи протестни лозунги, и крачещите насреща му мъже и жени.
Пред Пам се изтъпанчва възрастен широкоплещест мъж на име Хувър Далримпъл с побеляла козя брадичка и настоява да се зачетат неприкосновените му права. Дани знае името му, защото преди шест месеца Далримпъл предизвика побой в бара на хотел „Нелсън“; ето че отново започва да крещи — тъкмо случай да си отмъсти на ченгетата:
— Няма да разговарям с вашия партньор и нямам намерение да го слушам, защото той въобще не се интересува от правата на хората в тази общност.
Дани последователно отпраща оранжево субару, управлявано от враждебен тинейджър с фланелка на групата „Блак Сабат“, и черен корвет, шофиран от поразително красива млада жена с поразително остър език. Откъде се взеха тези хора? Дани не познава никого с изключение на Хувър Далримпъл. Подозира, че са повикани от други градове.
Тръгва да помогне на Пам, но усеща на рамото си нечия тежка длан; като се обръща, се озовава лице в лице с Дейл Гилбъртсън и Клюна Сейнт Пиер. Другите членове на Петорката колебливо пристъпват от крак на крак зад тях. Онзи, който се нарича Мишок — и естествено е с размерите на купа сено — улавя погледа на Дейл и широко се усмихва.
— Какви ги вършиш? — недоумява Дани.
— Спокойно. Приятелите на господин Сейнт Пиер изявиха желание да съдействат за потушаването на безредиците — мисля, че в момента всяка помощ е добре дошла.
С периферното си зрение младият полицай забелязва как от предните редици на множеството се отделят близнаците Ниъри, затова вдига ръка да ги спре, сетне пита:
— Че защо ще ни помагат? Какво ще спечелят?
— Информация — лаконично отговаря шефът му. — Момчета, хващайте се на работа.
Приятелите на Клюна в разгънат строй тръгват към насъбралото се множество. Полицейският застава до Пам, която слисано го поглежда, но после кима. Мишока се озъбва на Хувър Далримпъл:
— По силата на делегираните ми правомощия ти заповядвам да се ометеш на секундата, Хувър!
Старецът изчезва толкова бързо, сякаш се дематериализира.
И другите мотоциклетисти по аналогичен начин въздействат на разлютените зяпачи. Дани се надява, че няма да загубят самообладанието си под влияние на цинизмите, с които ги обсипват любителите на силни усещания. Сто и петдесет килограмовите мъже с вид на Хеле Ейнджълс54, балансиращи на косъм между нарастващия гняв и самообладанието, със сигурност ще окажат чудотворно въздействие на разбунтувалите се граждани. Исполинът, застанал близо до него, само с едно размахване на юмрука отпраща флойд и Франк Ниъри. Двамата с подвити опашки се качват на колата си, а мъжагата намига на полицая и се представя като Кайзера Бил. Това занимание явно доста му допада, личи си, че едва сдържа усмивката, която ще озари намръщеното му лице, но вътрешно кипи от гняв, бълбукащ като разтопен метал.
54
Младежко течение през 60-те години на XX век, характерно с черните кожени дрехи, мотоциклетите и бруталните прояви на мъжественост. — Б.пр.