— Хенри, възнамеряваше ли да ми кажеш за случилото се?
— Разбира се, но ти беше адски зает, освен това знаех, че Уендъл Грийн няма да си тръгне доброволно. Най-тържествено обещавам никога повече да не прочета и една дума, написана от него.
— Аз също.
— Няма да се откажеш от разследването, нали? Независимо от глупостите, които ти надрънка оня надут детектив от щатската полиция.
— Вече не мога да се откажа. Да ти кажа честно, имам чувството, че сънищата наяве, за които ти споменах вчера, имат връзка с този случай.
— Айви-дайви. Да се върнем обаче на Клюна. Чу ли го, като каза, че с удоволствие щял да разложи Уендъл на съставните му части?
— Май да.
— Обзалагам се, че е забележителен човек. От моя племенник знам, че момчетата от „Гърмящата петорка“ прекарват съботните следобеди и вечери в бар „Санд“. Следващата седмица току-виж запаля старата кола на Роуда и отскоча до Сентралия да изпия две-три бири и да побеседвам с господин Сейнт Пиер. Нещо ми подсказва, че имаме сходни вкусове по отношение на музиката.
— Искаш да отскочиш с колата до Сентралия, така ли? — Джак се взира в приятеля си, който невинно се усмихва, сякаш не съзнава абсурдността на изказването си.
— Незрящите могат да шофират — заявява Хенри. — При това дори по-добре от мнозина зрящи. Най-малкото Рей Чарлс умее.
— Престани, ако обичаш. Защо смяташ, че Рей Чарлс умее да кара кола?
— Хм, уместен въпрос, който заслужава откровен отговор. Една вечер в Сиатъл, преди… о, сигурно има вече четирийсет години, по времето, когато водех джазпредаването на KIRO55, Рей ме изведе за едно кръгче. Всичко мина гладко като гърба на лейди Годайва56. Нямахме никакви проблеми. Е, гледахме да се придържаме към страничните пътища, разбира се, но Рей вдигна най-малко сто и десет, почти съм сигурен.
— Ако предположим, че казваш истината, теб не беше ли те страх?
— Страх ли? Не, разбира се. Аз бях навигатор. Убеден съм, че преспокойно ще стигна до Сентралия, защото движението по вашата провинциална магистрала не може да се сравни с това в Сиатъл. Слепците не шофират само защото зрящите не им разрешават. Въпрос на власт, нали разбираш? Ограничават свободата ни, държат ни встрани от обществото. Сигурен съм, че Клюна Сейнт Пиер ще разбере какво имам предвид.
— Аз пък си мислех, че ще посетя лудницата едва следобед — промърморва Джак.
Глава 14
ДОСТИГАЙКИ БИЛОТО на стръмния хълм между Норуей Вали и Ардън, магистрала №35, която в този отрязък представлява тесен двулентов път с остри, лъкатушни завои, се изправя и като скиписта се спуска към градчето, а билото от едната му страна се разширява и преминава в тревисто плато. Две боядисани в червено дървени маси за пикник, повредени от дъждовете и ветровете, очакват онези, които решат да спрат за няколко минути и да се насладят на вълнуващата гледка… В продължение на двайсет и пет километра от двете страни на шосето се простират неравни полета, тропосани с потоци и селски пътища досущ като американско сватбено одеяло. На хоризонта се издигат неравни, синьозеленикави хълмове. Белите облаци, позлатявани от лъчите на слънцето, се ветреят в необятното небе като току-що изпрани дрехи.
Фред Маршал спира форда на банкета край пътя и казва:
— Искам да ви покажа нещо.
Джак се качи в колата на Фред, който мина да го вземе от дома му, носейки пооръфано черно кожено куфарче, което сега лежи в скута му. До дръжката със златни букви са щамповани инициалите на баща му „Ф. С. С.“ — Филип Стивънсън Сойер. Фред няколко пъти любопитно погледна куфарчето, но не попита спътника си какво е предназначението му, а Джак не прояви готовност да обяснява. Обясненията ще последват, след като говори с Джуди Маршал. Фред слиза от колата, но преди да го последва сред нежната лятна трева, Джак плъзва куфарчето между краката си и го подпира на седалката. Като застават до по-близката маса, Маршал замахва, сякаш обгръщайки пейзажа, и отбелязва:
— По нашия край нямаме много „туристически“ забележителности, както им казват, ала тъкмо тази гледки е забележителна, не намирате ли?
56
Благородна дама, живяла през XI в., която според легендата прекосила Ковънтри гола и яхнала кон, за да убеди съпруга си да намали данъците. — Б.пр.