Погледът на Фред Маршал сякаш пронизва събеседника му.
— Ами, първо, смята, че Тай е все още жив и че само ти можеш да го откриеш.
— Добре — кимва Джак; не иска да му разкрие нищо повече, докато не говори с Джуди. — А споменавала ли е някой стар познат — например братовчед или възлюбен — който може би е отвлякъл малкия? — Изричайки на глас предположението си, осъзнава, че му се струва много по-неубедително, отколкото когато му хрумна в ултрарационалната съвършено шантава кухня на Хенри Лейдън, а отговорът на Фред Маршал още повече го разколебава.
— Няма такъв, освен ако не се казва Пурпурния крал, Горг или Абала. Знам само едно: Джуди си мисли, че вижда нещо, и макар да е абсурдно, от сърце се надявам то да съществува.
Ненадейно в съзнанието на Джак изниква кристално ясен образ на света, в който намери бейзболната шапка, и го пронизва като копие със стоманен връх.
— Съпругата ти твърди, че Тай се намира там, така ли?
— Ако не се надявах, че може би има право, щях да откача още тук и сега. Освен ако и аз вече не съм превъртял.
— Да поговорим с жена ти.
Отвън лютеранската болница на Френч Каунти, издигаща се сред парк, обграден със стена и изобилстващ с дъбови дървета, напомня на лудница в Северна Англия, построена през деветнайсети век — неизмазаната тухлена сграда е със заострен покрив с богато украсени островърхи кулички и тумбести кубета, прозорците са тесни като бойници, а фасадата е покрита с мръсотия, датираща от незапомнени времена. Огромната постройка е в готически стил, но без величието, характерно за готиката — повече прилича на безмилостен зандан. Когато застава пред нея, Джак едва ли не очаква да зазвучи пронизителна органова музика като във Филм с участието на Винсънт Прайс57. Влизат през тясна дървена врата и се оказват в успокояващо банално фоайе. Рецепцията се обслужва от отегчен униформен чиновник, който упътва посетителите към асансьорите витрината на магазинчето за подаръци е отрупана с плюшени играчки и грижливо аранжирани букети; до масите, заобиколени от родствениците си, седят пациенти по халати, приковани към системи на подвижни стойки; на столовете край стените са се настанили други пациенти, в ъгъла се съвещават двама лекари с бели престилки. Два прашни полилея с богата украса разпръскват от високия таван мека светлина, която сякаш позлатява лилиите, подредени във високи вази до входа на магазинчето.
— Виж ти, отвътре определено изглежда по-добре — отбелязва Джак.
— Да, почти навсякъде — промърморва Фред, а като застават на рецепцията, казва: — Отделение Г.
Служителят умело прикрива любопитството си; подава им два триъгълни пропуска с надпис „ПОСЕТИТЕЛ“ и им прави знак да продължат. Вратите на асансьора се отварят, двамата пристъпват в облицована с дървена ламперия кабина с размерите на килер. Фред Маршал натиска бутона за петия етаж, асансьорът потреперва и запълзява нагоре. Същата мека, златиста светлина изпълва и това миниатюрно пространство. Преди десет години Джак се оказа пленник в поразително сходен асансьор, само че в луксозен парижки хотел, заедно с аспирантка по история на изкуството от Калифорнийския университет на име Илиана Тедеско, и прекара там цели два часа и половина, през които госпожица Тедеско му обясни, че макар да им е било хубаво заедно, това бил краят на връзката им. След кратък размисъл той решава да не обременява спътника си с тази информация.
За разлика от френския си събрат болничният асансьор не е толкова опърничав; покорно спира на петия етаж, с едва забележимо колебание вратите се плъзват встрани и двамата мъже се озовават във фоайе, в което светлината е малко по-приглушена отколкото в приемната и в асансьора. Фред посочва бездънния коридор вляво, който все едно е дело на ученик, упражняващ се да рисува перспектива, и пояснява:
— За съжаление отделението се намира чак в другия край.
Минават през високи двойни врати и продължават направо подминават коридора към отделение Б и две грамадни зали покрай стените на които са разположени кабинки със завеси; достигайки отделението по геронтология, отново завиват наляво и поемат по друг безкраен коридор с безброй табла за съобщения по стените, преминавайки край отделение В; на площадката пред тоалетните рязко завиват надясно, подминават стаи с надписи съответно „Офталмология“, „Лаборатория“ и „Архив“ и най-сетне стигат до коридор, обозначен с надпис „Отделение Г“. Докато се движат по безкрайните коридори, светлината постепенно помръква, помещенията се стесняват, прозорците се смаляват. В коридора на отделение Г дебнат сенки, на пода блести локвичка.
57
Винсънт Прайс (1911–1993), американски актьор, известен с ролите си във Филми на ужасите и най-вече в адаптации на произведения н Едгар Алан По. — Б.пр.