— Какво е това? Дъжд ли? — пита Джак.
— Не, мъгла — отвръща Фред. — Идва от Мисисипи.
ТРЕТА ЧАСТ
Черният Плутонов бряг
Глава 15
ПРИВЕЧЕР температурата спада с десет градуса поради нахлуването на студен атмосферен фронт в нашето кътче от Кули Кънтри. Гръмотевична буря не се развихря, но небето придобива виолетов оттенък, пада мъгла. Тя се надига от реката и плъзва нагоре по стръмната Чейс Стрийт — скрива най-напред канавките, после тротоарите, накрая размива очертанията на самите сгради. Не успява да ги забули в непрогледна пелена, както понякога се случва напролет или зиме, но в известен смисъл е по-неприятна — открадва багрите и деформира всичко, до което се докосне. Сред мъглата познатото изглежда чуждо и далечно. Пък и тази миризма — някак старинна, напомняща на чайки; миризма, дразнеща обонянието и въздействаща на онази част от задния мозък, която ни кара да вярваме в съществуването на чудовища в миговете, когато погледът не стига далеч, а сърцето е тревожно.
На Съмнър Стрийт Деби Андерсън още изпълнява ролята на телефонистка. Арнолд Храбоуски, наричан „Лудият унгарец“, когото временно са отстранили от длъжност, а полицейската значка му е отнета, чувства, че трябва да зададе на жена си някои неудобни въпроси (но убеждението, че знае предварително отговорите, го подтиска още повече). Деби намръщено гледа през прозореца и отпива от кафето си. — Не ми харесва тази мъгла — промърморва на Боби Дюлак, който неохотно съчинява рапорта си и не обелва нито дума. — Напомня ми Филмите на Хамър61, дето ги даваха по телевизията, когато бях в прогимназията.
— Какви са тия Филми? — вдига глава колегата й. — Филми на ужасите — уточнява тя и се взира в сгъстяващата се мъгла. — В много от тях се разказваше за Дракула. И за Джак Изкормвача. — Въобще не желая да слушам за Джак Изкормвача, ясно ли ти е, Дебстър! — отсича Боби и отново се заема с писането. На паркинга на „Севън-Илевън“ господин Раджан Пател стои пред уличния автомат (все още запечатан с жълта полицейска лента — кога ще бъде пак окей да се използва, господин Пател не би могъл да казва). Гледа към центъра на градчето, който се губи в мъглата, сякаш потопен в огромна купа крем. Чейс Стрийт се спуска стръмно надолу в самата купа. Сградите в най-ниската й точка се виждат само от втория етаж нагоре.
— Ако е някъде там — мърмори си под нос господин Пател, — тази вечер направи какво иска.
Скръства ръце на гърдите си и потръпва.
Дейл Гилбъртсън като по чудо си е у дома. Смята да вечеря със съпругата и сина си, пък да става каквото ще. Тъкмо излиза от „бърлогата“ си (цели двайсет минути разговаря със сержант Джеф Блак от Уисконсинската щатска дирекция на полицията, като с огромно усилие на волята се сдържа да не се разкрещи) и вижда жена си да стои до прозореца и да гледа навън. Заела е почти същата поза като Деби Андерсън, навъсена е като нея, само дето вместо кафе в чашата й има вино.
— Мъглата идва от реката — мрачно отбелязва Сара. — Ама че късмет. Ако онзи е някъде там…
Дейл й се заканва с пръст:
— Не го казвай! Не си го и помисляй!
Ала много добре знае, че и двамата са безсилни да пропъдят натрапчивата мисъл. В този час улиците на Френч Ландинг — обгърнатите с мъгла улици на Френч Ландинг — са съвършено безлюдни: магазините са празни, никой не се шляе по тротоарите, в градинките няма жива душа. Камо ли деца. Кой родител ще си пусне детето навън в това време? Дори на Нейлхаус Роу, където съвестното изпълнение на родителския дълг е по-скоро изключение, отколкото правило, сега никой не би пуснал детето си навън.
— Млъквам, млъквам. Това поне мога.
— Какво ще вечеряме?
— Какво ще кажеш за пай с пилешко?
Всеки друг път изборът на топло ястие през юли би му се сторил крайно неуместен, но в това неприятно мъгливо време предложението е примамливо. Застава зад жена си, притиска я за миг в прегръдките си и отвръща:
— Страхотно! Но гледай да го приготвиш по-скоро. Тя се обръща и разочаровано пита:
— На работа ли ще се връщаш?
— Не би трябвало, особено откакто Браун и Блак взеха нещата в свои ръце…
— Нещастници. Никога не са ми харесвали.
Дейл се усмихва. Знае, че Сара никога не е одобрявала професията му, поради което тази пламенна декларация на лоялност му се струва още по-трогателна, а в момента дори жизненоважна. Днес бе най-мъчителният ден в кариерата му в правозащитните органи, който завърши с временното освобождаване от длъжност на Арнолд Храбоуски. Дейл много добре знае, че Арни се надява скоро да се върне на работа. Горчивата истина е, че надеждите му може би ще се оправдаят. Както е тръгнало, полицията като нищо ще опре до такива като Лудия унгарец, който е блестящ пример за некадърност.
61
„Хамър Филм Продъкшънс“ (1935–1970), британска Филмова компания, чието име се свързва с навлизането на жанра на ужасите в киното през 500-те години ла XX век с римейк на старите Филми за Дракула и Франкенщайн. — Б.пр.