— Щом казваш — скептично отвръща Сойер. За него велико рокпарчс е „Бегълката Су“ на Дион.
На Робин Худ Лейн №16 (кокетната къщурка с островърх покрив) Фред Маршал е надянал зелени гумени ръкавици и е коленичил да измие пода. Шапката на Тай още се мъдри на главата му. Фред плаче.
В Холидей Трейлър Парк гарванът Горг налива отрова в ухото на Танси Френо.
В масивната тухлена къща на Хърман Стрийт, където живее с красивата Сара и също толкова красивия Дейвид, Дейл Гилбъртсън тъкмо се кани да се върне на работа; след двете порции пай с пиле и парчето хлебен пудинг, което хапна за десерт, движенията му са леко забавени. Иззвъняването на телефона не го изненадва особено. В крайна сметка имаше предчувствие. Обажда се Деби Андерсън и още от първите й думи става ясно, че се е случило нещо извънредно.
Дейл слуша, кима, от време на време задава по някой въпрос. Жена му стои на прага на кухнята и го следи с тревожен поглед. Дейл се навежда и драсва нещо в бележника до апарата. Сара се приближава и вижда на листа две имена: Анди Рейлсбак и М. файн.
— Рейлсбак още ли е на телефона?
— Да, чака на другата линия…
— Прехвърли ме.
— Дейл, не зная дали ще успея — с нетипично смущение отвръща Деби. Полицейският началник стисва очи и си напомня, че Деби временно замества телефониста.
— Ърни няма ли го още?
— Не.
— Кой е там?
— Боби Дюлак… може и Дит да е още в банята…
— Дай ми Боби — моли Дейл и малко му олеква, когато Дюлак успява да го свърже бързо и безболезнено с Анди Рейлсбак в канцеларията на Морти файн. Двамата мъже вече се качваха до стая 314 — един поглед към снимките на пода в дрешника на Джордж Потър беше достатъчен на Морти. Сега е пребледнял като самия Анди. Ако не и повече.
Ърни Терио и Реджиналд Амбърсън, когото приятелите наричат „Доктора“, се срещат на паркинга зад полицейското управление на Съмнър Стрийт. Доктора пристига, яхнал стария си (но идеално поддържан) мотоциклет „Харли Фет Бой“. Двамата мъже се поздравяват любезно. Ърни Терио е поредното ченге, с което ни предстои да се запознаем — в известен смисъл — но не се безпокойте, той с и последното. Всъщност тук някъде се навърта и един агент на ФБР, но за момента забравяме за него — той е в Мадисън, освен това е тъпак. Ърни е стегнат шейсет и пет годишен полицай, пенсиониран от редовна служба вече близо дванайсет години, но е четири пъти по-способно ченге, отколкото Арнолд Храбоуски някога ще бъде. Докарва си по нещичко към пенсията с нощни дежурства на телефонната централа на ПУФЛ (напоследък спи зле понеже има проблеми с простатата), освен това всеки петък работи по два часа и като частен охранител в Първа уисконсинска банка.
Док прилича на един от „Ангелите от ада“ е дългата си прошарена черна брада (която понякога сплита с панделки като пирата Едуард Тийч68) и работи като пивовар, но двамата мъже се разбират чудесно. Във всеки случай взаимно се уважават като интелигентни хора. Ърни не знае дали Доктора наистина е лекар, но спокойно би могъл да бъде. В миналото може би дори е бил.
— Нещо ново? — пита брадатият мотоциклетист.
— Доколкото ми е известно, не, приятелю — отвръща Ърни. Всяка вечер един от членовете на „Гърмящата петорка“ се отбива в участъка да провери има ли нещо ново. Днес е ред на Доктора.
— Имаш ли нещо против да вляза с теб?
— Ни най-малко. Стига да спазваш правилото. Брадатият кима. Приятелите му понякога се дразнят от правилото (особено Съни, който май се дразни от всичко), но Доктора стриктно го спазва: според случая изпива чаша кафе с дежурния полицейски служител или разговаря с него около пет минути, след което поема по пътя си. Ърни, който се е сблъсквал с не един и двама истински „Ангели от ада“, когато беше на служба във финикс през седемдесетте години, оценява търпението на Клюна Сейнт Пиер и компания. Но, разбира се, те не са „Ангели от ада“ или други подобни щуротии. Не знае точно какви са, но е сигурен, че се подчиняват на Клюна, също така подозира, че търпението на господин Сейнт Пиер започва да се изчерпва. За толкова време и неговото би се изчерпало.
— Ами, заповядай. — Той тупва по рамото исполина. — Да видим има ли нещо ново.
Оказва се, че има, и то какво!
Дейл установява, че е възвърнал способността си да разсъждава трезво. Страхът, който доскоро изпитваше, се е изпарил отчасти понеже големият гаф вече стана и случаят — или поне официалното разследване — му е отнет. Но най-вече, защото знае, че при необходимост може да се обади на Джак и Сойер ще откликне. Джак е неговата предпазна мрежа.
68
Едуард Тийч (1607–1718), наричан още „Черната брада“, може би най-известният действителен пират, запомнен заради страшния образ, който сам си придавал, като сплитал дългата си брада на плитки с шарени панделки и поставял димяща конопена връв под шапката си. — Б.пр.