— Ъхъ. Дори си имаше име като къщите на английските аристократи. Нали се сещаш — Бърчис, Лейк Хаус, Биърдсли Манър и прочие.
— Какво име?
— Боже, аз не си спомням името на човека, ти искаш да ти кажа как е кръстил къщата си! Едно обаче помня — никой от подизпълнителите не обичаше тази сграда. Даже й беше излязло лошо име.
— Лошо ли?
— Най-лошото. Ставали злополуки. Един работник си отрязал ръката на банцинга и едва не умрял от загуба на кръв, докато го закарат в болницата. Друг паднал от скелето и се парализирал за цял живот… на такова му се вика „кутсуз“. Знаеш ли какво значи?
Джак кима.
— Единствената къща, за която съм чувал да казват, че е обитавана от духове още преди да е построена. Доколкото си спомням, се стигна дотам, че онзи е бил принуден сам да си я довършва.
— И какво още се говореше за това място? — подхвърля Джак небрежно, уж колкото да поддържа разговора, но всъщност отговорът е много важен. Никога не е чувал за съществуването на така наречената „къща с духове“ във Френч Ландинг. Разбира се, не живее тук толкова отдавна, че да знае всички местни поверия… но все му се струва, че подобна история щеше да се разчуе.
— О, знам ли. Помня само… — Потси млъква и се взира през прозореца. Навън хората най-сетне започват да се разотиват, Джак се пита как ли Дейл се справя с Браун и Блак. Времето напредва с бясна скорост, а още не е изкопчил от Потър необходимата информация. Научи съвсем малко, само колкото да се „изостри апетитът му“.
— Един ми каза, че там слънцето не грее дори когато времето е слънчево — внезапно изтърсва Потър. — Обясни ми, че къщата била разположена малко встрани от пътя, на някаква полянка, и би следвало през лятото слънцето да я огрява поне по пет часа дневно, но по някаква причина… не се случвало. Сенките на хората изчезвали като в приказките и това ги плашело. Понякога от гората се чувало ръмжене на куче, което, ако се съди по звука, било доста голямо. И злобно. Но така и никой не го видял. Знаеш как е. Тръгват разни истории, после се доукрасяват едва ли не от само себе си… — Потър изведнъж отпуска рамене. Главата му клюмва.
— Това е, мой човек, друго не си спомням.
— Как се казваше онзи… манипулатор по времето, когато живееше в Чикаго?
— Не помня.
Джак ненадейно пъхва длани под носа на Потър. Старецът, който е навел глава, ги забелязва едва в последния момент, рязко се отдръпва и стреснато ахва. После поема с пълни гърди миризмата, която още лъха от дланите на Джак:
— Какво… Какво, за Бога, е това? — Сграбчва ръцете му и ненаситно ги души. — Господи, каква прелест. Какво е това?
— Момини сълзи — отвръща Джак, макар да си мисли друго: „Споменът за майка ми.“ — Та как се казваше твоят конкурент, когато живееше в Чикаго?
— Беше нещо като… Биърстейн71. Не точно, но нещо от този род. Съжалявам, но не си спомням.
— Бирена халба — повтаря Джак. — А как се казваше, като се появи във Френч Ландинг три години по-късно?
Изведнъж на стълбището отекват ядосани викове:
— Въобще не ме интересува! — крещи някой. Джак подозира, че е Блак, по-досадният. — Случаят е наш, задържаният е наш, взимаме го и толкова! На секундата!
Дейл отговаря:
— Не споря. Но документацията по случая… Браун го прекъсва:
— Майната й на документацията! Ние ще я оформим допълнително.
— Как се казваше той във Френч Ландинг, Потси?
— Не мога… — Потър отново поема дланите на Джак. Ръцете му са сухи и студени. Затваря очи и вдъхва уханието. Бавно издиша и прошепва:
— Бърнсайд. „Приятелчето“ Бърнсайд. Не че беше много приятелски настроен. Прякорът беше майтап. Истинското му име като че ли беше Чарли.
Джак отдръпва ръце. Чарлс „Приятелчето“ Бърнсайд. Някога известен с името Биърстейн. Или нещо подобно.
— А къщата? Как се казваше къщата?
Браун и Блак вече крачат по коридора, а Дейл подтичва след тях. „Няма време — казва си Джак. — По дяволите, ако имах поне още пет минути…“
В този миг Потси изтърсва:
— Блак Хаус72. Не зная дали той я беше кръстил така, или работниците й бяха дали това име, но със сигурност й й викаха така.
Джак се облещва. За миг си представя как седи в уютната дневна на Хенри Лейдън, отпива от уискито си и чете за безкрайното съдебно дело „Джарндис срещу Джарндис“.
— Блийк хаус73 ли каза?
— Отваряй си ушите, момче! — нетърпеливо мърмори Потси. — Казах, че беше…
— За Бога! — префърцунено възкликва единият щатски полицай с тон на разглезено хлапе, мрънкащо: „О, я вижте какво е домъкнала котката!“, от който на Джак го засърбяват ръцете да му смени физиономията. Предполага, че е Браун, но като вдига поглед, се оказва, че насреща му стои Блак.
71
Непреводима игра на думи с името на героя (Биърстоун), за чийто немски произход се загатва: бирена халба е буквален превод на думите bier и stein, които са немските еквиваленти на английските думи obeer stone. — Б.пр.
73
Непреводима игра на думи — Bleak Houe или „Студеният дом“ е романът, който Джак чете в дома на Хенри. — Б.пр.