— О, да.
— Като малък страшно я харесвах.
— И аз — отвръща Джак.
Веднага позна Филма — „Ужаса на Дедуд Гълч“, комедиен уестърн от 50-те години с участието и на популярния по онова време Бил Таунс, за когото зрителите още си спомнят с топлота и който е нещо като Боб Хоуп на бедняците — в ролята на страхлив комарджия и измамник, който пристига в бутафорното селце Дедуд Гълч, щата Аризона, и много скоро бива набеден за голям стрелец. Красивата и духовита собственичка на бара, известен като „Лейзи Ейт“, явяващ се средище на провинциалния обществен живот — Лили Кавано, е много тачена от сбирщината каубои, безделници, фермери, търговци, шерифи и всякаква друга паплач, които всяка вечер посещават заведението й. Тя изисква от редовните клиенти да оставят оръжията си на входа и да се държат прилично, което граничи с опо-панакс, тоест с невъзможното. В този епизод Лили е сама в заведението и се опитва да пропъди една досадна пчела.
„Пчела за кралицата на второкласните Филми“75 — с усмивка си казва Джак.
Лили преследва досадното насекомо с кърпа, мухоловка, парцал, колан. Пчелата ловко се изплъзва, кръжи из заведението, каца ту на бара, ту на масите за игра на карти, ту върху капачката на бутилката уиски, откъдето прескача по капачетата на съседните три бутилки, на капака на пианото, често изчаква противника — който се промъква крадешком и заобикаля издалеч — за да излети миг преди върху й да се стовари поредното оръжие. Епизодът представлява очарователна поредица от гегове, граничещи с фарса, и когато Джаки беше на шест или може би на седем години и едва ли не се напикаваше от истеричен смях при вида на инак оправната си майка, която не може да надхитри едно нищо и никакво досадно насекомо, изведнъж го загложди неудържимо любопитство как са накарали пчелата да се движи по желания от тях начин; майка му обясни, че тази пчела не е истинска, а вълшебна, и е направена в студиото за специални ефекти. Изведнъж Лестър Мун подмята:
— Така и не мога да си обясня как са накарали тая пчела да хвърчи накъдето те искат. Какво, да не би да са я обучили?
— Най-напред са заснели само нея — обяснява Джак, след като си казва, че в интерес на истината Вонящото сирене е съвсем приличен тип със страхотен вкус към актриси. — Пчелата е специален ефект, който е добавен впоследствие. Не е истинско насекомо, а картинка — анимация. Но изобщо не си личи, нали?
— Абсолютно. Сигурен ли сте? А откъде знаете, че е направено точно така?
— Четох в някаква книга — отвръща Джак с универсалния си отговор за подобни въпроси.
Издокаран в разкошен костюм на комарджия, Бил Таунс небрежно влиза през летящите врати на „Лейзи Ейт“ и се ухилва на собственичката, без да забележи, че тя тъкмо се прокрадва към пчелата, за пореден път кацнала върху полирания бар. Намислил си е да ухажва красивата собственичка на заведението, което си личи по наперената му походка.
„Май се връщаш за още, господинчо — посреща го Лили. — Хареса ти тук, а?“
„Съкровище, това е най-очарователният бар западно от голямата Мисури. Напомня ми на мястото, на което изпреварих Влак Джак Макгърк и пръв извадих револвера. Горкият Блак Джак. Така и не се научи кога да го вади.“
Бръмчейки като изтребител, вълшебната пчела — измислица в измислицата — каца върху шикозната шапка на Бил Таунс. Лицето му се криви от комичен ужас, сякаш е от каучук. Той размахва ръце, подскача като ужилен и пищи. Пчелата кръжи около паникьосания псевдострелец, демонстрирайки фигури от висшия пилотаж. Контешката му шапка пада, грижливо пригладената му коса пада на челото. Предпазливо се примъква към масата, истерично махва с ръка, скрива се под дървения плот и започва да вика за помощ.
Без да откъсва поглед от подхвърчащото насекомо, Лили отива до бара, взима чаша и сгънат вестник. Застава до масата, следейки с поглед кръжащата пчела. Мята се като тигрица и с помощта на чашата я захлупва на масата. Насекомото по-нечва да излети, но се удря в стъкленото дъно. Лили леко повдига ръба, подпъхва отдолу сгънатия вестник, после взима чашата като затиска с вестника отвора й.
Камерата се отдръпва и зрителят вижда страхливия комарджия, който надзърта изпод масата, докато красивата жена отваря летящата врата и пуска пчелата на свобода.
— Чийзбургерът ви е готов, господине — обажда се зад него ЛестърМун.
През следващия половин час Джак яде сандвича и се опитва да се потопи в „Ужаса на Дедуд Гълч“. Кюфтето е страхотно, номер едно, с онази сочност, която се получава само на добре намазнена скара, а картофките са божествени, със златиста хрупкава коричка, но вниманието му е насочено към Филма. Не защото го е гледал поне десет пъти — бедата е в Танси Френо. Определени нейни изказвания го разтревожиха. Колкото повече размишлява над думите й, все по-малко разбира какво става.
75
Непреводима игра на думи: английската дума bee — пчела, и B, съкращение от Bmovies — второкласни Филми, се произнасят по идентичен начин. — Б.пр.