— Няма начин къщата, за която говориш, да е черна — намесва се Джак.
— Естествено, че е черна. В действителност нямаше светлинки, но аз ги видях. — Мишока поднася на околните това свое заключение, сякаш е съвършено логично.
Съни иронично се изсмива, Клюна клати глава и възкликва:
— Егати!
— Не разбирам — упорства Джак.
Сейнт Пиер му прави знак да замълчи и се обръща към Мишока:
— Да не говориш за юли-август преди две години? — Естествено. Лятото на върховния асид. — Той поглежда изпод око Сойер и се усмихва. — Преди две години докопахме един страхотен, ама направо божествен асид. Едно листче ти държи влага пет-шест часа, през които се наслаждаваш на най-невероятни игри на съзнанието. Нито веднъж не се случи някой да изпита нещо кофти. Направо беше жестоко, нали се сещаш?
— Май да.
— Не ти пречи да ходиш на работа, нито да управляваш мотоциклет. Яхваш машината и духваш накъдето ти видят очите. Ежедневните задължения изглеждаха фасулска работа. Никакви странични ефекти, функционираш на някакви свръхнива, далеч над познатия ти максимум.
— Тимъти Лиъри76 явно не е бил чак толкова заблуден — отбелязва Доктора.
— Господи, беше фантастично — продължава Мишока. — А като го изразходвахме до дупка, всичко свърши. Тая история с асида, имам предвид. Като не можеш да си намериш точно от него, въобще не си струва да се друсаш. Така и не разбрах откъде се взе.
— Не ти и трябва да знаеш — промърморва Клюна. — Повярвай ми.
— Значи си бил на асид, като си видял Блак Хаус — отбелязва Джак.
— Именно. Затова видях светлинките.
Клюна задава въпрос, като натъртено произнася всяка дума:
— И къде е тя, Мишок?
— Не знам с точност. Чакай малко, остави ме да говоря. Случи се през същото лято, когато свалих Нанси Хейл, помниш ли я?
— Разбира се. Жалко за момичето. — Извръща поглед към Джак и пояснява: — Непосредствено след края на лятото малката Нанси почина.
— Тази история ме скапа — продължава Мишока. — За отрицателно време Нанси сякаш разви алергия към въздуха и слънцето. Постоянно й беше зле. Избиваха я обриви по цялото тяло. Не можеше да излиза на открито, защото очите я боляха от светлината. Лекарят не можа да разгадае какво й е и я заведохме в голямата болница в Ла Ривиер, но и там не успяха да й поставят диагноза. Консултирахме се и с няколко души от клиниката „Мейо“, ала напразно. Нанси буквално се топеше пред очите ми, и то в страшни мъки. Да ти се скъса сърцето. Моето поне се късаше.
Дълго мълчи, взирайки се в ръцете си, а останалите не обелват и дума. Най-сетне той вдига глава и продължава:
— Ето какво си спомням. Случи се една събота… с Нанси бяхме взели от върховния асид, бяхме на фаза и се разкарвахме по разни приятни места. Ходихме в градината край реката в Ла Ривиер, после отпратихме с мотоциклета до Дог Айлънд и Лукаут Пойнт. След това се върнахме и се качихме на скалата… страхотна красота. Никак не ни се прибираше и продължихме да се разхождаме. По едно време Нанси забеляза табела с надпис: „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, покрай която съм минавал сигурно десетки пъти, без да я забележа. — Поглежда Джак Сойер и добавя: — Не съм сигурен, но ми се струва, че е близо до магистрала №35.
Джак кима.
— Ако не бяхме на асид, приятелката ми за нищо на света нямаше да забележи оная ми ти табела… Чакай, чакай, започвам да си припомням. „Какво е това?“ — пита тя, а аз гледах, гледах, и кълна ви се, едва на третия път я забелязах… една такава очукана и изкривена, с ръждясали дупки от куршуми. Скрита сред клоните. „Явно не искат никой да припарва до пътя — вика Нанси. — Какво ли крият там?“ „Какъв път?“ — питам, и едва тогава го забелязвам. При това „път“ е много силно казано. По-скоро беше пътека, широка колкото да мине кола, при това съвсем малка. От двете страни се издигаха дървета с дебели стволове. Честно казано, не смятах, че там има скрито нещо кой знае колко интересно; мислех си, че ще се натъкнем най-много на някоя срутена барака. Нещо не ми хареса как изглежда.
— Извинявай, какво означава „не ми хареса как изглежда“? — намесва се Клюна. — Виждал съм те да се завираш в какви ли не дупки, за които знаеш, че хич не са цвете. Не ми се прави на загадъчен, Мишок!
— Абе, аз ти казвам как беше, а ти го наричай както си щеш. Табелата сякаш го казваше съвсем ясно: „СТОЙ НАСТРАНА ЗА ТВОЕ ДОБРО.“ Навяваше някакво гадно усещане.
— Защото самото място е било гадно — намесва се Съни. — виждал съм такива места. Те просто не те искат и недвусмислено ти го показват.
Клюна го измерва с поглед и отсича:
76
Тимъти Лиъри (1920–1996), американски психолог, изследвал възможностите за лечение с ЛСД и осъден на лишаване от свобода след обявяването на наркотиците за незаконни. През последните години от живота си се занимава със създаване на софтуер, пише книги и изнася лекции, но остава известен като „ЛСД гуруто от шейсетте“. — Б.пр.