За Съни падането на мрака съвпада с появата на нетърпимата болка в главата и стомаха. Агония раздира тялото му като с огромен нож — нечувано и безпрецедентно по силата си явление, от което през очите му притъмнява. Двамата с Кайзера се движат на два и половина метра зад Клюна и Доктора и отначалото на тясната просека дотук са изминали общо четири метра и половина. Кайзера пуска кормилото и притиска длани към главата си. Съни прекрасно знае какво му — все едно в главата му е забита нажежена стоманена тръба с дължина метър и двайсет, която достига чак до стомаха и изгаря всичко, до което се докосне.
— О, не! — възкликва. Макар да примира от болка, забелязва, че въздухът тук е досущ като тиня, сякаш отделните атоми на кислорода и въглеродния двуокис са станали като дъвка и залепват по тялото. После забелязва, че Кайзера забелва очи — приятелят му изпада в безсъзнание. Колкото и да му е зле, трябва да направи нещо, за да го предпази. Протяга ръка към неговия мотоциклет, но с ужас забелязва как ирисите на Бил се скриват под клепачите. От носа на приятеля му руква кръв, той полита назад и се накланя. В продължение на няколко секунди мотоциклетът продължава да го влачи, защото ботушът му се е закачил за кормилото, но после се изува от крака му, а машината спира.
Нажежената до червено тръба раздира стомаха на Съни и не му оставя кой знае какъв избор — той оставя другия мотоциклет да падне, надава стон, навежда се встрани и от устата му сякаш изригва всичко, което е изял през целия си живот. Вече не му се повдига, но Джон Хенри77 е решил да забие грамадни метални шипове в черепа му. Крайниците му като че ли са от каучук. Той се взира в своя мотоциклет. Изглежда, че е спрял. Тъкмо когато се пита дали ще е в състояние да продължи напред, вижда как изцапана с кръв ръка натиска ръчката на газта и машината се устремява напред, а той като по чудо се задържа на седалката. „Моята кръв ли е?“ — мисли си, но си спомня струйките кръв, които се раздипляха от носа на Кайзера като дълги алени знамена.
Някакакъв звук, който постепенно се е усилвал, прераства в грохота на приземяващ се Боинг 747. Съни си казва, че само това му липсва — да се изправи пред животното, което е способно да издава подобни звуци. Мишока имаше право — това е много, много гадно място, което по нищо не отстъпва на очарователния Харко, щата Илинойс. Той обаче не желае никога повече да попада на места, подобни на Харко, ясно ли е? Онова преживяване ще му държи влага за цял живот. Тъй че защо продължава, вместо да запраши обратно към слънчевия покой на магистрала №35? Защо изважда от джоба си грамадния револвер? Отговорът е много прост. Колкото и да го боли главата, няма никакво намерение да остави кучето, виещо като изтребител, да причини зло на приятелите му.
Джон Хенри продължава да набива клинци в главата му, но Съни форсира мотоциклета и с присвити очи оглежда пътя, опитвайки се да разбере какво става отпред. Някой пищи, но не може да се определи точно кой. Въпреки че ръмженето е почти оглушително, той безпогрешно различава тупването на тежка машина, преобърнала се след поднасяне, и сърцето му се свива. „Винаги трябва да ни води Клюна, иначе просто си търсим белята.“ Изтрещява изстрел. Съни се насилва да окаже по-сериозно съпротивление на лепкавите атоми и след пет-шест секунди вижда преобърнат мотоциклет и Клюна, който с мъка се изправя. Доктора, който се намира на няколко метра пред него, се прицелва в нещо на пътя. Стреля, от дулото изскачат алени пламъчета.
Чувствайки се по-уморен и по-безпомощен от когато и да било, Съни скача в движение от мотора и хуква към Доктора, опитвайки се да надзърне зад него. Първото, което вижда, е лъч светлина, отразяващ се в машината на Мишока, която се е преобърнала на завоя. Приятелят му пък е седнал и заднишком се отдръпва от някакво животно, на което се виждат само очите и зъбите. Без да осъзнава, че изрича грозни псувни, Съня насочва револвера към създанието и стреля, пробягвайки край Доктора.
Доктора стои неподвижно; Доктора е вън от играта. Страховитото животно захапва крака на Мишока. Миг преди да откъсне парче месо колкото за хамбургер, куршумът „дум-дум“, изстрелян от Съни, се забива в плътта му. Тези куршуми са истински балистични ракети — да се стреля с тях по мишена е малко фукливо, но в конкретната ситуация, моля-моля, е повече от благоразумно. Противно на всички очаквания и закони на физиката куршумът не пробива дупка с размерите на футболна топка в тялото на съществото. То само леко се отмества, но за щастие не отхапва парче от крака на човека. Мишока започва да вие от болка.
77
Герой от американския фолклор, обикновено представян като чернокож, починал след състезание, по време на което премерил силяте си с парна дрелка, използвайки ковашки чук. — Б.пр.