— Тук е фортът. Това са нападащите индианци, водени от своя безмилостен, зъл — и най-вероятно слабоумен — вожд. Но тук… — Очертава заострена стрела. Върхът посочва към грубоватата рисунка, изобразяваща форта и обсаждащите го индианци. — Я ми кажи, Джак, в най-хубавите Филми с Лили Кавано кой винаги пристига в последния момент?
— Конниците — отвръща Джак. — Тоест ние, предполагам.
— Не — отвръща Паркъс търпеливо, но Джак подозира, че това му коства огромни усилия. — Конниците са Роланд от Гилеад и новите му стрелци. Така поне се надяват онези от нас, които искат Кулата да пребъде… или най-малкото да не се срути преждевременно. Пурпурният крал пък се надява да отблъсне Роланд и да види сметката на Кулата, докато дружината на стрелците все още е далеч. Това означава да събере колкото се може повече Разрушители, особено такива, които притежават телекинетична дарба.
— А Тайлър Маршал…
— Престани да ме прекъсваш. И без това ми е много трудно.
— Навремето беше голям веселяк, Спийди — упреква го Джак. Отначало му се струва, че едновремешният му приятел пак ще го нахока — или съвсем ще изгуби търпение и ще го превърне в жаба — но Паркъс се поотпуска и дори се засмива.
Софи си отдъхва и леко стисва дланта на Джак.
— Добре, добре, сигурно си прав от време на време да ми дръпваш юздите — мърмори Паркъс. — Ако се гневя за щяло и нещяло, доникъде няма да стигнем. — Посочва оръжието на кръста си и допълва: — Току-виж туй нещо, дето го разнасям, ми е вдъхнало мания за величие.
— Да, вече не си обикновен пазач на лунапарк — съгласява се Джак.
— В Библията в твоя свят, Джак, и в „Книгата на добрия земеделец“ в твоя, Софи — има един пасаж, който гласи: „В дома на отца ми има много обиталища“84. Е, в двора на Пурпурния крал има много чудовища.
Джак чува горчив смях и осъзнава, че звукът се е изтръгнал от гърлото му. Изглежда, неговият едновремешен приятел е пуснал една от плоските шегички, по които си падат ченгетата.
— Те са негови придворни… негови странстващи рицари. Предполагам, че им възлага какви ли не задачи, но през последните години се занимават главно с издирването на талантливи Разрушители. Възнаграждението им зависи от степента на таланта на „доставеното“ хлапе.
— Аха, нещо като нашите „ловци на глави“ — мърмори Джаак и едва когато изрича думите, си дава сметка за буквалното му значение. Ловците на глави са канибали85.
— Да — съгласява се Паркъс. — Наемат предприемачи сред смъртните, които работят за… не ми се иска да кажа „за едното удоволствие“, но как другояче да го наречем?
Джак получава кошмарно видение: карикатурен Албър Фиш, който седи на някакъв тротоар в Ню Йорк, а на врата му виси табела: „РАБОТЯ СРЕЩУ ХРАНА“. Притиска раменете на Софи по-силно. Тя извръща към него сините си очи и той с облекчено се оглежда в тях. Действат му успокояващо. — Колко разрушители е изпратил Албърт Фиш на своето приятелче Мънди? — иска да знае Джак. — Двама? Четирима? Дузина? Не умират ли поне, за да се налага Абала да ги заменя с нови?
— Не умират — мрачно отвръща Паркъс. — Държат ги на едно място… да, действително е мазе или пещера… където в общи линии цари безвремие.
— Чистилище! Господи!
— Всъщност това няма значение. Албърт Фиш отдавна го няма. Мънди вече се нарича Муншун. А уговорката му с вашия убиец е съвсем проста: Бърнсайд коли и яде деца на воля, стига да не са надарени. Но ако попадне на някое надарено — някой Разрушител — незабавно го предава на Муншун.
— Който го води на Абала — промърморва Софи.
— Точно така — потвърждава Паркъс.
Джак отново напипва що-годе твърда почва под краката си, което го изпълва с огромно задоволство:
— А тъй като Тайлър не е убит, следователно е надарен.
— „Надарен“ е меко казано. Тайлър е може би вторият най-могъщ Разрушител в историята на всички светове. Ако ми поззолиш да се върна на аналогията с форта, обсаден от индианци, можем да оприличим Разрушителите на дъжд от огнени стрели, проникващи зад стените на укреплението… нещо като тава бойна техника. Но Тайлър Маршал не е просто огнена стрела. Той е като самонасочваща се ракета.
— Или ядрено оръжие.
— Не зная какво е това — обажда се Софи.
— Не ти и трябва, повярвай ми — отвръща Джак. Отново се заглежда в рисунката в праха. Нима го изненадва откритието, че Тайлър притежава такава огромна сила? Едва ли. Особено откакто се докосна до могъщата аура, която се излъчваше от майка му. И откакто се запозна с двойницата на Джуди Маршал, чиято проста дреха и обноски не скриват вроденото й благородство, присъщо на кралска особа. Да, тя е красива, наистина, ала нещо му подсказва, че красотата далеч не е най-значимото у нея.
85
В буквалния смисъл ловците на глави са членове на племена, спазващи обичая да взимат като трофеи глави на неприятели; преносното значение на фразата е агент или агенция, специализирана в издирването на управленски и професионални кадри. — Б.пр.