Вярно. Застава на куц крак и ги разменя, събувайки първо едната, после другата.
— Последните четирийсет и осем часа бяха много тежки, но гледам да не се предавам, госпожо М.
— Заради оная работа с Рибаря, нали? Кима.
— Трябва да вървя. Положението стана много напечено, както се казва. — Тръгва, но размисля и се обръща. — Можете ли да му оставите съобщение на касетофона в кухнята? Кажете му да ме потърси на мобилния телефон. Веднага щом се прибере. — Което го навежда на друга мисъл — той посочва необозначената касета в ръцете й и додава: — А това не го слушайте.
Госпожа Мортън е потресена:
— Има си хас! Че то е все едно да отворя чуждо писмо! Джак кима и се поусмихва:
— Добре.
— А… неговият глас ли е записан на касетата? На Рибаря ли?
— Да. — „И най-лошото тепърва предстои — допълва мислено Джак, но предпочита да не го казва на жената. — Тепърва предстои.“
Втурва се към пикапа почти на бегом.
Двайсет минути по-късно паркира пред кафявата двуетажна къща на Нейлхаус № 1. Мръсните улички, образуващи странен лабиринт, му се струват неестествено смълчани в горещия слънчев следобед. Някакъв помияр (всъщност същото старо псе, което снощи зърнахме пред хотел „Нелсън“), куцукайки прекосява кръстовището на Еймс и междуградския път Оо, но друго движение като че ли няма. Във въображението на Джак изплува неприятна гледка: Моржа и Зидаря се клатушкат по източния бряг на Мисисипи, а след тях бавно пристъпват хипнотизираните обитатели на Нейлхаус Роу. Крачат право към огъня. И към казана.
Поема два-три пъти дълбоко дъх, опитвайки се да си възвърне самообладанието. Когато колата му излезе от града — всъщност близо до отклонението към някогашната закусвалня на Ед — неприятното бучене в съзнанието му се извиси подобно на мрачен писък. В продължение на няколко секунди ехтеше толкова силно, та Джак се опасяваше да не излети от пътя и затова намали на шейсет километра в час. За щастие звукът бавно се измести към тила му и заглъхна. Той не видя табелата с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, с която е означен буренясалият път към Блак Хаус, нито пък я потърси с поглед, ала знаеше, че е там. Въпросът е дали когато му дойде времето, ще успее да се приближи до нея, без да експлодира.
— Престани! — упреква се на глас. — Не е моментът за подобни мисли.
Слиза от пикапа и тръгва по напуканата циментова алея, като машинално заобикаля начертаната мрежа за игра на „дама“, давайки си сметка, че това е един от артефактите, доказващи, че някога по сцената на битието действително е притичала мъничка личност на име Ейми Сейнт Пиер. Дървените стъпала към верандата са изкорубени, някои са разцепени.
Джак, който изпитва мъчителна жажда, си казва: „Човек убивам за чаша вода или една хубава студена…“
Вратата рязко се отваря и се удря в стената на къщата с трясък, който отеква в слънчевата тишина като изстрел от револвер, отвътре изскача Клюна:
— Боже милостиви, вече въобще не се надявах да дойдеш!
Джак надзърта в разтревожените му очи, изпълнени с неизказана болка, и осъзнава нещо важно — никога няма да сподели с него, че може да намери Блак Хаус и без помощта на Мишока; че благодарение на времето, прекарано в Териториите, в главата му има нещо като локатор. Няма да го направи дори до края на живота си да бъдат най-близки приятели, които споделят всичко. Клюна страда като Йов86 и не е нужно да разбере, че прашните мъки на приятеля му са били напразни.
— Още ли е жив?
— Държи се на косъм… може би на косъм и половина. Останахме само Доктора, Мецана и аз. Съни и Кайзера се паникьосаха и побегнаха като пребити кучета. Побързай, красавецо.
Дори да иска, Джак не може да побегне, защото исполинът го сграбчва го за рамото и като куфар го вкарва в малката двуетажна къща на Нейлхаус Роу.
Глава 23
— ОЩЕ ПО ЕДНО! — казва човекът от ESPN.
Думите му прозвучават повече като заповед отколкото като предложение. Макар да не го вижда, Хенри знае, че това мамино синче никога не е упражнявало никакъв спорт, било то професионално или за поддържане на формата. От него се излъчва мазната миризма на човек, който е „стартирал“ в живота с наднормено тегло. Чрез професията на спортен коментатор сигурно си избива комплексите и се мъчи да забрави, че си е купувал дрехите от щанда за хора с наднормено тегло в „Сиърс“, както и вечно преследващите подвиквания на съучениците му от типа на: „Дебелак, дебелак, с два на два тумбак, пишна в гащите си пак, че през вратата на кенефа влиза само десният му крак.“
86
Според Библията Йов е бил богат и праведен човек, станал обект на облог между Господ и Сатаната, вследствие на което непрекъснато го сполетявали нещастия. — Б.пр.