„Все едно говори пред аудитория, пълна със студенти“ — казва си Джак, в следващия миг обаче го втриса от страх.
— Мишок, Джак Сойер е тук. — Странните лешниковочервени очи остават безизразни. Но черната слуз в ъгълчетата им трепва, сякаш е съзнателно същество. Което слуша.
— Холивуд — промърморва Клюна. — Ченгето. Помниш ли?
Едната ръка на Мишока е отпусната върху карираното одеяло. Джак я взема и сподавя вик на изненада, когато пръстите на болния с изумителна сила стисват дланта му. Кожата пари като току-що изпечена курабийка. Мишока надава продължително, задавено стенание, придружено с миризма на гнилоч — вмирисано месо, вехнещи цветя. „Започва да гние — мислено отбелязва Джак. — Отвътре навън. Господи, помогни ми в това изпитание!“
Господ може и да не му се притече на помощ, но споменът за Софи ще го крепи. Той се насилва да мисли само за погледа й — този очарователен, спокоен, ясен син поглед.
— Слушай… — започва Мишока.
— Слушам те.
Болният се опитва да се вземе в ръце. Тялото му неконтролируемо трепери под одеялото, което подсказва на Джак, че следва нещо като епилептичен пристъп. Някъде трака часовник. Лае куче. Откъм Мисисипи долита вой на параходна сирена. Но иначе цари пълна тишина. В живота му е имало само един подобен случай, когато светът беше спрял своя ход — в болницата в Бевърли Хилс, докато чакаше майка си да приключи дългата си борба със смъртта. Някъде Тай Маршал чака да бъде спасен. Най-малкото се надява. Някъде Разрушителите се трудят неуморно и се мъчат да срутят оста, на която се върти цялото мироздание. Настоящето е сведено до тази застинала във вечността стая с лекия полъх от вентилаторите и противните изпарения.
Очите на Мишока се затварят, сетне отново се отварят. Заковават се върху новодошлия и Джак внезапно разбира, че сега положително ще му бъде доверена голяма тайна. Не усеща леденото кубче в устата си — сигурно го е схрускал и глътнал, без въобще да забележи, но не смее да си вземе второ.
— Хайде, братко — прошепва Доктора. — Кажи каквото имаш за казване, после пак ще те боцна с хубавата дрога. Може пък да заспиш.
Мишока въобще не му обръща внимание. Мутиращите му очи не се откъсват от Джак. Не изпуска дланта му, дори я стиска по-силно.
— Не… не се купува най-модното и най-скъпото… — започва и изпуска поредната неописуемо вонлива въздишка, свидетелстваща за загниването на белите му дробове. — Моля?
— Повечето хора се отказват от пивоварството след… година-две. Дори най-ревностните… най-ревностните любители88. Правенето на бира не е… не е за всеки.
Джак вдига очи към Клюна, който невъзмутимо отговаря: — От време на време откача. Имай търпение. Дай му малко време.
Мишока стисва дланта му още по-силно, но тъкмо когато Джак решава, че не издържа повече, онзи изведнъж разхлабва хватката и продължава:
— Взема се голям съд… — Изцъклените му очи сякаш всеки миг ще експлодират. Алените отблясъци ту чезнат, ту се появяват, чезнат и се появяват, прелитат по роговицата и Джак си казва: „Това е неговата сянка. Сянката на Пурпурния крал. Мишока вече е с единия крак в двора на Пурпурния крал.“ — Минимум… двайсет литра. Най-хубавите се намират в магазините, дето продават морски дарове. А за ферментацията… пластмасовите кани за охлаждане на вода вършат добра работа… по-леки са от стъклото й… Изгарям! Господи, Клюн, изгарям!
— Не ме интересува, ще го инжектирам! — отсича Док и енергично отваря чантата.
Клюна го сграбчва за ръката:
— Недей още.
От очите на Мишока рукват кървави сълзи. Гъстата черна слуз изведнъж се проточва по лицето му като тънки ластари на лозница. Те се протягат лакомо, сякаш да догонят солената течност и да я изпият.
— Запушалка за ферментация — шепне Мишока. — Не слушай какво ти приказват, Томас Мъртън е пълен тъпак — празна му е главата. Трябва да внимаваш при отделянето на газовете в съда да не влиза прах. Джери Гарсия не беше бог. Кърт Кобейн не беше бог. Онова, което надушва, не е парфюмът на мъртвата му съпруга. Кралят му е хвърлил око. Горг-тен-абала, ий-лий-лий. Опопанаксът умря, да живее опопанаксът.
Джак се привежда към Мишока, гмурвайки се още по-дълбоко в гнусната воня:
— Кой надушва парфюм? На кого е хвърлил око Кралят? Доктора се намесва:
— Мислех, че се интересуваш от…
— Кой? — Струва му се много важно да научи отговора, макар да не знае причината. Дали е свързано с наскоро проведен разговор? С кого — с Дсйл ли? С Танси? Пази Боже, да не би пък с Уендъл Грийн?
— След ферментацията ще ти трябва само маркуч — уверено заявява Мишока. — Нищо повече! И да знаеш, че бира в бутилки с капачки на винт не се налива! Трябва…