На стената в стаята на хлапето, което скоро ще стане четвъртата жертва на Рибаря (вече има трета, както се уверихме сами), на почетното място над леглото е окачен плакат на туристическа забележителност: грамаден мрачен замък в дъното на поляна, обвита с мъгла. В долния край, прикрепен към стената с тиксо (мама изрично забранява стената да се дупчи с кабърчета), с големи зелени букви е написано: „ЗАПОВЯДАЙТЕ ОТНОВО В ОЛД СОД“. Тай размишлява дали да не изреже надписа. Плакатът му харесва не защото замъкът е в Ирландия, а защото картината му нашепва за далечни земи и за „някъде другаде“ — Някъде Съвсем Другаде с главни букви. Сякаш е снимка на приказно кралство, където из горите бродят еднорози, а в пещерите се крият дракони. В сравнение с тази чудесия Хари Потър ряпа да яде! Хогуортс3 става за убиване на времето в летните следобеди, но този замък се намира в кралството Някъде Съвсем Другаде! Тай се събужда и заспива с образа на този замък — защото така му харесва.
Лежи свит на кълбо и прилича на запетайка в човешка форма, с гащета и рошава тъмноруса коса, чийто палец се намира на сантиметър от устата, на косъм да бъде засмукан. Тай сънува — виждаме как очните ябълки се движат под затворените клепачи. Устните му се движат… шепне нещо… Абала? Наистина ли повтаря неразгадаемите думи на майка си? Разбира се, че не, но…
Навеждаме се по-близо, но не успяваме да чуем нищо, защото в този миг червеният джазов радиочасовник на Тай светва и в миг гласът на Джордж Ратбън изпълва стаята, сякаш зове Тай да се върне от страната на сънищата, каквото и да му се случва там.
— Фенове, слушайте внимателно, колко пъти съм ви го казвал? Ако не знаете мебелна къща „Хенрайд Брадърс Фърничър“ във Френч Ландинг и Сентралия, значи нищо не разбирате от мебели. Точно така, „Хенрайд Брадърс“, тъкмо тях имам предвид, раят на колониалните мебели. Комплексни трапезарии, дневни и спални, обзаведени с познати и любими марки мебели „Лейзи Бой“, „Бретън Удс“ и „Мусхед“, И СЛЕПЕЦ ЩЕ ВИДИ, ЧЕ „ХЕНРАЙД БРАДЪРС“ ОЗНАЧАВА КАЧЕСТВО!
Тай Маршал се смее още преди да е отворил очи. Обожава Джордж Ратбън — Джордж е безбожно отракан.
След което без никаква пауза рекламата се прелива в нов въпрос:
— Хора, готови ли сте за голямата джабала на „Бруърс“? Нали не сте забравили да ми изпратите картичките с името, адреса и вашия telefono? Надявам се да сте го сторили, защото крайният срок изтече в полунощ. Ако сте го изпуснали… сори, батко!
Тай затваря очи и три пъти по ред изрича: „Егати“. Беше забравил за томболата и единствената му надежда бе баща му (който знае колко е разсеян понякога синът му) да се е сетил и да е изпратил заявка за участие от негово име.
— Голямата награда? САМО шансът вие или ваше любимо момче или момиче да бъде батър на „Бруърс“ по време на цялото първенство в Синсинати. САМО шансът да спечелите бухалка с автограф на Ричи Сексън, ДЪРВОТО, в което е скрита СВЕТКАВИЦА! Да не говорим за петдесетте места в сектора зад първа база с мен, Джордж Ратбън, пътуващата енциклопедия по бейзбол на Кули Кънтри. НО ЗАЩО ВИ ГОВОРЯ ВСИЧКО ТОВА? Ако сте изпуснали срока, вече е твърде късно. Точка по въпроса, край, това е, вдигни си ципа! А, да, сетих се защо заговорих за това — за да ви подсетя следващия петък непременно да ме слушате, за да разберете няма ли да чуете ВАШЕТО ИМЕ в списъка на наградените!
Тай изпъшква. Възможностите Джордж да обяви неговото име са две: никаква и почти никаква. Не че умира да бъде батър и да търчи пред цял Милър Парк с размъкнатата униформа на „Бруърс“, но виж — да притежава собствената бухалка на Ричи Сексън, дървото, в което е скрита светкавица… не е ли велико?
Тайлър се изшмулва от леглото, помирисва под мишниците вчерашната си тениска, захвърля я и изважда нова от чекмеджето. От време на време баща му го пита защо навива радио-часовника да го буди в такъв нечовешки час — нали е във ваканция — но Тайлър все не успява да му обясни, че всеки ден е важен, но най-вече топлите, слънчеви дни, когато човек няма никакви задължения. Сякаш в дълбините на съзнанието си долавя едно гласче, което му нашепва да не губи нито миг, защото времето е кратко. Следващите думи на Джордж Ратбън в миг напълно събуждат Тай — действат му като леден душ.