Но стигнат ли веднъж в Крайния свят — мястото, което Бърни нарича „Шеол“ — всичко ще се промени.
Очите на Бърни най-сетне се отварят. Възлестите му ръце, които са пролели толкова много кръв, посягат към влажната риза, напоена със собствената му кръв. Свежда поглед, вижда грамадното алено петно, разцъфнало на корема му, и изкрещява от ужас и страх. И през ум не му минава, че след като е убил толкова много деца, заслужава да бъде смъртоносно ранен от един слепец — напротив, потресен е от тази грозна, отвратителна несправедливост.
За пръв път му хрумва крайно неприятна мисъл: ами ако тепърва трябва да плаща за чудовищната си „кариера“? Вече е виждал Крайния свят и Конджър Роуд, който се вие през Динта. Опустошените, погълнати в пламъци земи по продълженито на Конджър Роуд приличат на преизподня, а Ан-так — Голямата комбинация — е самият ад. Ами ако и него го чака някое подобно място? Ами ако…
Изведнъж примира от ужасяваща, парализираща болка в корема. Муншун, който почти се е материализирал, е пъхнал призрачната си, но не съвсем прозрачна ръка в раната от автоматичния нож на Хенри.
Старият детеубиец надава вик. По страните му потичат сълзи:
— Не ме мъчи!
— Догава брави гагводо ди газвам.
— Не мога — хленчи Бърни. — Умирам. Погледни, кръвта ми изтича! Да не мислиш, че ще ми мине току-така?! Та аз съм на осемдесет и пет години, мамка му!
— Лож къззмед, Бърн-Бърн… но там оддвъд имаме наджини да де издлегуваме.
Също като Черния дом и Муншун се изплъзва от поглед. Силуетът му постоянно се размива. На уродливо издълженото лице (което закрива по-голямата част от тялото му като несъразмерно раздутата глава на карикатура на страницата с авторски коментари в някой вестник) има ту две очи, ту само едно. На деформирания му череп ту стърчат сплъстени кичури оранжева косица, ту е плешив като Юл Бринър94. Относително неизменни остават само червените устни и заострените зъби, които святкат в устата му.
Бърни обнадеждено впива поглед в своя съучастник, но продължава да опипва корема си, който се е втвърдил и е покрит с бучки. Той подозира, че са кървави съсиреци. О, как е възможно да го наранят така жестоко! Това не беше предвиден! Нали уж е под закрила! Нали уж…
— В гранидзите на възможнодо е дори годиниде да бъдад одмахнади од деб — продължава Муншун, — доджно гагдо гамъгът бил одърколен од входа на пеждерада с дялодо на Иизуз Гриздоз.
— Да се подмладя — възкликва Бърни и изпуска тиха, дрезгава въздишка. Дъхът му вони на кръв и гнилоч. — Да, хубаво би било.
— Ама, разбира зе! Дез нежда за възможни — кима господин Муншун с гротескно шаващото си лице. — Абала мож да раздава дагива подаръдзи. Но дой не дава обеждания, Чарлс, мъниджъг мой гризлив гризльо. Виж, аз мога да ди дам едно обеждание.
Създанието с черния смокинг и червената вратовръзка пристъпва напред със зловеща пъргавина. Дългопръстата му ръка се стрелва в ризата на Приятелчето Бърнсайд, този път свита в юмрук, и му причинява такава болка, каквато старото чудовище не е и сънувало… макар да е причинявало на невинните и по-страшни неща.
Муншун завира зловонната си физиономия под носа на Бърни. Единственото му око ядно проблесва:
— Това усеждаш ли го, Бърни? Усеждаш ли го, неждазддна дърта торба с гнуз и згръб? Хо-хо, ха-ха, разбира зе, че узеждаш! Зтизгам джервада ти! И ако и зега не зе помръднеж, скапан schweinehund95, жде ги издръгна од кървяждодо ди дяло, хо-хо, ха-ха, и жде ди ги намодая на врада! Жде умреш с мизълта, че се задужаваж в собствените си джерва! Тоя номер го научих от замия Фриц, Фриц Хаарман, койдо беже долгова млад и брегразен! Хайде! Какво жде кажеж? Жде го доведеж ли или жде зе обезиж?
— Ще го доведа! — пищи Бърни. — Ще го доведа, само престани, престани, ще ме умориш!
— Доведи го на гарата. На гарата, Бърн-Бърн. Дори не е за блъховиде дубги и лизиджиде бърлоги — не е за Ком-би-на-адзияда. Не са за Дайлър разгървавените граджеда — нему е одредено да работи за своя Абала с дова. — Дълъг пръст, завършващ със свиреп черен нокът, се насочва към гигантското чело и почуква между очите (за миг Бърни вижда две очи, сетне второто за пореден път изчезва). — Язно ли е?
— Да! Да! — Коремът му пламти от болка. А ръката усуква ли, усуква вътрешностите му. Лицето на Муншун се мержелее пред очите му, ужасяващо дълго като магистрала.
— На гарата… където доведе другите зпезиални.
— ДА!
Инквизиторът го пуска. Отдръпва се назад. За радост на Бърни започва да се размива и да се дематериализира. Пожълтелите изрезки се провиждат не зад, а през него. Но единственото око продължава да виси във въздуха над избледняващото алено петно на вратовръзката:
94
Юл Бринър (1920–1985), американски киноактьор от швейцарско-руски произход, известен със съвършено избръсната си глава и забуления си в тайна личен живот; носител на Оскар за „Кралят и аз“. — Б.пр.