Този човек не е онзи, когото си представяме. Той се движи с градията на балетист. Можем да го оприличим на чаша студен чай в горещ летен ден; изглежда строг и изискан като аристократ от старата поколение.
Но именно това е комичното, нали? Все едно наблюдаваме шишкав диджей с тъничък гласен, само че наопаки. Джордж Ратбън не съществува в истинския смисъл на думата. Той е действащо хоби, фикция, облечена в плът, едно от многобройните превъплъщения на стройния господин с очилата. Хората в KDCU) знаят истинското му име и се гордеят, че са посветени в шегата (финалната реплика „и слепец ще види“ е запазена марка на Джордж, разбира се) — но не знаят и половината от истината. Не го казваме метафорично. Колегите от радиото са запознати едва с една трета от истината, тъй като човекът с памучните панталони и сламената шапка има не едно алтер его, а цели четири.
Във всеки случай Джордж Ратбън е спасителят на KDCU — това е последната радиостанция, която излъчва на средни вълни в условията на хищния пазар на FM станциите. Джордж Ратбън е истинска златна мина — седмица след седмица всеки делничен ден гласът му кънти в ефира точно по времето, по което хората отиват на работа. Екипът на Ю-то (както сами се наричат служителите на радиостанцията) го обожава едва ли не до смърт.
Докато оглеждаме изискания господин, високоговорителят над главата му ехти:
— … до момента не са открити никакви улики, твърди полицейският началник Дейл Гилбъртсън. Той нарече репортера Уендъл Грийн от вестник „Хералд“ „страничен наблюдател и търговец на страх, за когото е по-важно как да си продаде вестника, а не какво се случва при нас, във Френч Ландинг“.
В Ардън пожар отне живота на възрастен фермер и съпругата му. Хорст П. Леплемие и жена му Гъртруд, осемдесет и две годишни…
— Хорст Леплемие — повтаря стройният мъж и дръпва от цигарата, което очевидно му доставя огромно удоволствие. — Я опитай да го кажеш десет пъти по-бързо, кратуна такава.
Макар да се намира точно под кънтящата радиоуредба, пушачът отлично чува как вратата зад гърба му се отваря повторно. Очите му, скрити зад авиаторските очила, са незрящи по рождение, но слухът му е остър.
Новодошлият има нездрав тен и примигва на утринните лъчи като къртиче, което е било изровено от земята от безпощаден плуг. Главата му е гладко избръсната с изключение на гребен от коса като на индианец от племето мохок, а от тила до раменете му се спуска дълга опашка. Кичурът е боядисан в яркочервено, а опашката — в електриковосиньо. На едното му ухо се поклаща обица с формата на мълния, която подозрително напомня на свастиката на СС. Носи опърпана черна фланелка с надпис: „МРЪНКАЩИТЕ ЛИГЛЬОВЦИ ’97: ПОДГРЯВАМЕ ЗА ТУРНЕТО НА ИСУС“. Колоритният младеж стиска компактдиск.
— Здрасти, Морис — подхвърля стройният господин със сламената шапка, без да се обръща.
Хлапакът едва не хлъцва от изумление и в изненадата си заприличва на симпатичен евреин, какъвто е всъщност. Морис Розен е на лятна практика при екипа на Ю-то, инак следва в уисконсинския университет „Ошкош“. Твърди се, че директорът на радиостанцията Том Уигинс бил казал, злорадо потривайки ръце: „Ах, как обичам този общественополезен, безплатен и неприятен труд!“ Ничии счетоводни книги не се пазят с такова настървение, с каквото Уигинс охранява финансовите дела на KDCU. Той е като Дракона Смог4, застанал върху купчинка злато (само че в счетоводния баланс на KDCU не фигурират подобни купчинки благородни метали — както вече казахме, радиостанцията излъчва на средни вълни и има късмет, че въобще съществува).