— Кука — неуморно повтаря Ребека. — Слагаш розовите приставки на прожектора, окачваш прожектора на куката. Салонът се осветява в меки розови отблясъци, съгласно изричните инструкции на дисководещия. Разбра ли, kemo sabe15?
— Н-да-а…
— Тогава би ли го вдигнал, ако ми позволиш така да се изразя?
Тя слиза от стълбата, заключавайки, че Пит Уекслър доста — тъчно се е насладил на прелестите й в замяна на простата задача, която трябва да изпълни. Чистачът, който вече е имал една ерекция, изважда от кашона розовия прожектор на Симфоничния Стан и се подготвя за втора. Покатерва се на стълбата и слабините му се изпречват точно пред лицето на Ребека Вилас. Като забелязва характерната подутина, младата жена прехапва устни, за да не се засмее. Мъжете са пълни глупаци. Някои са много сладки, но въпреки всичко си остават глупаци. Само дето някои глупаци могат да предложат на една дама скъпи пръстени, пътешествия и вечери в нощните заведения в Милуоки, а други — не.
Най-многото, на което са способни някои глупаци, е да монтират скапаните прожектори.
— Момчета, чакайте ме! — вика Тай Маршал. — Ъби! Рони! Ти Джей! Чакайте ме!
Ъби Уекслър (който действително прилича на Слъго, не особено схватливият приятел на Нанси16) подхвърля през рамо:
— Ти ни настигни, мотльо такъв!
— А-ха! — пискливо приглася Рони Мецгър. — Ти ни настигни, лотмьо такъв! — Рони, комуто предстоят многобройни посещения при логопед, поглежда назад и едва не се блъсва в автоматичния брояч на паркинга, но в последния момент успява да го избегне. После тримата хукват да бягат, заемайки целия тротоар (ако насреща им се случи пешеходец, Бог да му е на помощ), а тройната им сянка препуска по петите им.
Тайлър се колебае дали да напрегне последни сили да ги настигне, но решава, че е твърде изморен. Родителите му го уверяват, че след време несъмнено ще настигне другите, просто е дребен за възрастта си, но хлапакът се съмнява. Опасенията му относно Ъби, Рони и Ти Джей също се задълбочават. Дали наистина си струва да се мери с тях? (Ако Джуди Маршал бе посветена в тези опасения, би посрещнала новината с бурни аплодисменти — и без друго вече две години се пита кога най-сетне на будния й разсъдлив син ще му омръзне да върви по петите на тия лекета… или както тя ги окачествява — „безнадеждни неудачници“.)
— Проклятие! — безутешно възкликва Тай — научи тази безобидна ругатня от повторението на минисериала „Десетото кралство“17 по канапа за научнопопулярни Филми — и слиза от велосипеда. И без друго няма смисъл да бърза, защото отлично знае къде ще ги намери — пият фрапе „Слърпи“ и разменят картички за „Маджик“18 на паркинга на денонощния супермаркет „Севън-Илевън“. У приятелите му го смущава и друго. Напоследък много-много не се интересуват от колекционирането на бейзболни картички. Ъби, Рони и Ти Джей пет пари не дават за „Кардинале“, „Индиънс“, „Ред Сокс“ и „Пиячите“. Ъби дори се изцепи и заяви, че бейзболът бил педалски спорт — коментар, който Тай намира по-скоро глупав (и едва ли не жалък), отколкото безобразен.
Бавно бута велосипеда по тротоара и дишането му постепенно се успокоява. Стига кръстовището на Чейс с Куин Стрийт. Ъби я нарича Куиър19 Стрийт. Естествено. Нищо ново. Не се ли корени проблемът именно тук? Тайлър е момче, което обича новите неща, изненадите, а Ъби Уекслър — не. Като доказателство за съществуването на подобна взаимовръзка по-рано тази сутрин реагираха по абсолютно противоположен начин на музиката, носеща се от пикапа.
Тайлър спира на ъгъла и оглежда Куин Стрийт, от двете страни на която се издигат бухлати плетове. Отдясно иззад храсталаците надничат червените покриви на някакви постройки, в които се помещава старческият дом. На главния вход е закачена обява. Обзет от любопитство, Тайлър яхва велосипеда и бавно се насочва към стъкления портал да я разгледа по-отблизо. Най-дългите клони на живите плетове гальовно шумолят по вилките на велосипеда.
Обявата се оказва огромна ягода, под която е написано:
„ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ НА ЯГОДИТЕ!!!“. „Какъв ли е този празник на ягодите? — пита се Тайлър Маршал. — Сигурно е някакво специално празненство само за пенсионери.“ Отговорът на този въпрос не го вълнува особено. Размишлява над него няколко секунди и обръща велосипеда.
Продължавайки да се хили и без да изпуска „Любимецът на Буч“, Чарлс Бърнсайд влиза в мъжката тоалетна в „Маргаритка“. Вдясно са монтирани цяла редица мивки, над които са окачени метални огледала като в долнопробните кръчми и барове. От едно го посреща собствената му ухилена физиономия. В крайното огледало до прозореца обаче се отразява образът на момченце с фланелка на отбора на Милуоки Бруърс. То е спряло пред входа и без да слиза от велосипеда си, чете обявата за Празника на ягодите.
15
„Верни приятелю“ — популярна реплика от сериала „Самотният рейнджър от Фран Страйкър“, традиционно свързвана с индианските диалекти. — Б.пр.
16
Герои от детски комикс от 50-те години, обновен през 90-те от Рай и Брад Джилкрайст. — Б.пр.